О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
София, 05.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4007/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. у. “С”- Бяла С. , представлявано от директора Л. Б. , чрез адв. К от В. АК срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 22.VІІ.2008 г. по гр.д. № 479/2008 г. , с което е оставено в сила решението на Белослатинския районен съд по гр.д. № 228/2008 г.за уважаване на претенциите на С. Д. М. по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържа се, че заболяванията на ищцата не били установени с медицинска експертиза, поради което не е доказано, че има право да се ползва от предварителната закрила по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ. Поради това въззивното решение според жалбоподателя противоречи на съдебната практика на ВКС, а по процесуалния въпрос за доказването на заболяванията съществува противоречива съдебна практика.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от ищцата С.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, ІV гр. о. взе предвид следното:
За да уважи предявените претенции по чл. 344 от КТ на ищцата С срещу работодателя й П. у. “С” гр. Б., съдът е приел, че тя страда от две заболявания,посочени в чл. 1 т.3 и т.6 от Наредба № 5 на Министерство на народното здраве за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила, установени с решения на ТЕЛК от 2005 и 2007 г. – онкологично и диабет с усложнения – диабетна ретинопатия и полиневропатия, поради което й е определена 95% трайна нетрудоспособност и по двете решения, за периода до VІІ.2010 г., обуславящи й закрила по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с П. у. е издадена на 31.І.2008 г. на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване на щата. Преди това директорът на училището е направил искане за разрешение по чл. 333 от КТ от И. агенция “Г”, но О. инспекция по труда В. е отказала да даде предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата с възпитателката С. М. писмо изх. № 06-00-1691/26. Х.2007г. Приложените към исковата молба две решения на ТЕЛК не са оспорени от ответника, а тяхното съществуване е било доведено до знание на работодателя на ищцата 1 година преди заповедта за уволнение чрез изпращането им от ТЕЛК до училището, видно от трудовото досие на ищцата, приложено към делото. Поради това, с оглед процесуалното поведение на жалбоподателя, както преди завеждане на делото, така и в рамките на процеса, не се е налагало да се назначава експертиза за установяване на тези заболявания, констатирани от компетентен за това орган – ТЕЛК, с произтичащите правни последици.
Приложените решения на ВКС и Софийския апелативен съд не съдържат императивно изискване за установяване на заболяванията по Наредба № 5 от 1987 г. с експертиза, назначена по делото, поради това не може да се приеме, че е налице задължителна съдебна практика в поддържания от жалбоподателя смисъл.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд от 22.VІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 479/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: