О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1043
София, 13.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4826/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 14.VІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 1/2008 г. Жалбата на ищците по делото И. Ц. К., А. К. А. и Л. К. А. чрез пълномощника им адв. К от АК Монтана касае отменената част на решението на Ломския районен съд за отхвърляне на претенциите им. Формулираният от тях съществен въпрос е дали действията на техния наследодател по време на трудовата злополука правилно са квалифицирани като проява на “груба небрежност” по смисъла на чл. 201 ал.2 от КТ, довела до съпричиняване в равна степен от негова страна на настъпилия резултат, с оглед на приетото от съда състояние на тежка форма на алкохолно опияняване. Според жалбоподателите – ищци решението на материалноправния спор от въззивната инстанция е при наличието на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, с оглед постановеното решение на Ломския районен съд по същото дело. Прави се оплакване и за присъждане на обезщетение многократно занижено съобразно практиката на ВКС – нарушение на изискването на чл. 52 от ЗЗД за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди.
Жалбата на ответника по делото “П” АД Р. , представлявано от изпълнителния директор инж. Д, приподписана от адв. Е. С. от Р. АК касае уважената част на претенцията като съществения материално правен въпрос, решен с обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС и с законовите норми – чл. 52 от ЗЗД относно размера на присъденото обезщетение. Поддържа се, че при установената фактическа обстановка на трудовата злополука следвало съдът да направи извод за пълно изключване отговорността на работодателя, респ. евентуално намаляване на отговорността, но при превес на вина у пострадалия, а не при съотношение 50% към 50%.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на 4 гражданско отделение взе предвид следното: Наследодателят на ищците К е бил в трудово правоотношение с ответника “П” АД гр. Р. към момента на трудовата злополука, станала на 27.VІ.2004 г.-28.VІ.2004 около 24 часа, при която той по време на 24 часово дежурство като моряк към плаваща ремонтна работилница в пристанище Лом е паднал в река Д. и се е удавил. С протокол № 8 от 13. ХІІ.2004 г. на Районно управление “С” гр. М. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 27.VІ.2004 г. са установени допуснатите от страните нарушения – работодателят като е определил работна смяна в противоречие с изискванията на КТ за продължителността на работното време, което съгласно чл. 142 ал.4 от КТ не може да бъде повече от 12 часа, а в случая то е било определено на 24 часа, докато злополуката е станала на 17 час от започване на смяната му. Пострадалият и починал вследствие злополуката работник е нарушил изискванията на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (Д.в. бр. 124/1997 г.) да се грижи за здравето и безопасността си, както и на изискванията на чл. 75 ал.1 и чл. 78 ал.3 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (Д.в. бр. 93/2003 г.) членовете на екипажа да спазват изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, както и да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените им задачи и да не употребяват през работното време алкохол или друго упойващо вещество. С разпореждане № 78 от 29. ХІІ.2004 г. на Районно управление “С” Р. на основание чл. 60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната злополука от осигурителя П. Б. речно плаване АД, станала с К. А. К. на 28.VІ.2004 г. е приета за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО.
Ищцата И. К. е преживялата съпруга наследодателя К, а А. и Л. К. А. са негови дъщери. Претенциите им са за претърпените от смъртта му неимуществени вреди в претендирани размери 30 000 лв за съпругата и по 25 000 лв за всяка от дъщерите, на основание чл. 200 от КТ. С обжалваното решение са присъдени на съпругата 12 500 лв, а на дъщерите по 6000 лв на всяка от тях.
С оглед данните от аутопсионния протокол от 30.VІ.2004 г. е изяснено, че причината за смъртта на К. К. е удавяне, а в кръвта на починалия е открино наличие на етилов алкохол в концентрация 2.9 промила и в урината в концентрация 2.7 промила, които отговарят на тежка степен на алкохолно опиване във фазата на резорбция. Именно установеното наличие на алкохол в кръвта и урината на наследодателя на ищците е обусловило изводът на Монтанския окръжен съд за допринасяне от страна на пострадалия за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност – основание по чл. 201 ал.2 от от КТ за намаляване на отговорността на работодателя за трудовата злополука.
Тъй като аутопсията на наследодателя на ищците е извършена две денонощия след настъпване на смъртта му, когато трупът е изплувал от река Д. , Монтанският окръжен съд в изпълнение на подробните указания на първото отменително касационно решение на Софийския апелативен съд от 20. ХІІ.2007 г.по гр.д. № 482/2007 г. въз основа на получени данни от И. агенция “П”- Р. за температурата на водата на Х. станция –Лом за периода 27.VІ.2004 – 30.VІ.2004 г., която е била в границите между 21.8 и 22.3 градуса по Ц. , с помощта на назначената комплексна медицинска експертиза от съдебния медик д-р И д-р Ж. С. – ендокринолог, е приел, че действително починалия е бил в тежка степен на алкохолно опиване във фазата на резорбцията – че той сигурно е бил повлиян и е консумирал алкохол в близките 1-3 часа преди настъпване на смъртта, като такава степен на алкохолно опиване е могла да бъде предпоставка ( и причина) за настъпилата злополука – падането във водата и удавянето. Експертизата е дала конкретни и подробни отговори на възможните други предпоставки за констатиране на наличието на алкохол в кръвта и урината на починалия – престоя във водата с установената температура в конкретния случай в разстояние на повече от две денонощия, както и отсъствие на медицински данни за наличие на диабетно заболяване, което би могло да доведе до увеличаване на промилите алкохол в урината, и е достигнала до научно обоснован отговор на поставените въпроси, който е убедителен и правилно е бил възприет от въззивния съд. Тези обективни данни, констатирани при аутопсията са дали достатъчно основание за елиминиране показанията на свид. Тодор Й. за твърдението му, че в периода от 3 часа преди злополуката с К. К. , той не бил употребявал алкохол, както и че поведението му не било повлияно от такава употреба.
Крайният извод на Монтанския окръжен съд в обжалваното решение за наличие на основание за намаляване отговорността на работодателя по чл. 201 ал.2 от КТ в съотношение 50% на 50% с оглед допринасяне на пострадалия за трудовата злополука, е в хармония с установените нарушения на двете страни – работодателят поради определяне на продължителността на работната смяна двойно по-дълга от нормативно определения в чл. 142 ал.4 от КТ 12 часов период, както и значителната употреба на алкохол от страна на пострадалия.
Поради това, поддържаната теза от жалбоподателките-ищци в касационната жалба въз основа на показанията на свид. Йорданов, че няма основание за намаляване отговорността на работодателя по чл. 201 ал.2 от КТ, тъй като техния наследодател не бил употребил алкохол, не намира опора в детайлно изяснените обстоятелства при настъпване на злополуката с данните от метеорологичната служба в гр. Лом и изяснената с комплексната медицинска експертиза достоверност на установените при аутопсията и последвалите изследвания данни за промилите в кръвта и урината на починалия, независимо от престоя на тялото във водата на реката повече от две денонощия до извършване на аутопсията.
По същия въпрос и жалбоподателят-ответник излага съображения, че не допуснатото от него нарушение относно продължителността на работната смяна, а главно установената алкохолна злоупотреба от пострадалия е довела до злополуката, не може да се възприеме за правилна и водеща (както поддържа този жалбоподател) до пълно изключване на отговорността, респ. намаляване на отговорността, но при превес на вината у пострадалия. Липсват каквито и да било събрани по делото доказателства за умишлено причиняване на увреждането от страна на пострадалия, за да се приложи чл. 201 ал.1 от КТ.
Относно размера на присъдените обезщетения за неимуществените вреди на всяка от ищците, формираните изводи на въззивния съд съответстват на критерия на чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на тези вреди при съобразяване с конкретните данни по делото. Приложените съдебни решения касаят присъждани обезщетения в период на сериозни инфлационни процеси в страната, а освен това са в суми от преди деноминацията на българския лев през 1999 г., поради което не могат да служат за конкретна съпоставка.
С оглед на изложеното, при определяне на обезщетенията на ищците и съпричиняването на резултата от страна на техния наследодател, не са допуснати нарушения, налагащи допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на Монтанския окръжен съд по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК по двете жалби на насрещните страни по спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Монтанския окръжен съд от 14.VІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 1/2008 г. по жалбите на И. Ц. К., А. К. А. и Л. К. А. чрез пълномощника им адв. К от АК –Монтана, както и на “П” АД Р. представлявано от изпълнителния директор инж. Д чрез адв. С от Р. АК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: