Определение №692 от по гр. дело №4368/4368 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 692
 
София, 15. 07. 2008година
 
 
        
           Върховният касационен съд на Република България, Първо  гражданско отделение  , в закрито заседание на  десети  юли     две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                               
                                                            
 
 
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело №  4368/2008 година по описа на ІІ г.о.
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Ж. Т. е обжалвал въззивното решение на С. окръжен съд № 87 от 21.04.2008г. по гр.д. № 56/2008г.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от Р. П. Т.
Касационните жалби са с обжалваем интерес над 1000лв., подадени са в срок и към тях има приложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК,, поради което са процесуално допустими и са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване .
С обжалваното решение С. окръжен съд е отменил решението на С. районен съд № 79 от 25.10.2007г. по гр.д. № 578/2007г. и е решил делото по същество при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ като е унищожил като сключен при измама договора за продажба, предмет на нот.акт № 105/2004г. на нотариус Д. Н. с район на действие С. районен съд.
Съдът е приел, че при сключването на договора ищецът е изпаднал в заблуждение относно последиците, които ще настъпят от договора, което е предизвикано умишлено от купувачката Р. Т. като без наличието на това заблуждение договорът не би бил сключен.
В приложението по жалбата , озаглавено „допълнителна касационна жалба” Т. Ж. Т. се позовава на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, но не сочи коя приложима за решаването на спора разпоредба се нуждае от тълкуване във връзка с точното приложение на закона . Изложените съображения за недопустимостта въз основа на предположение да се отменят правни сделки е фактически въпрос, който не може да обоснове приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Второто основание, на което се позовава касаторът Т. Ж. Т. е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК като поддържа, че при решаването на спора не е съобразена практиката на ВКС – решение № 23/1999г. на ВКС, ІІ г.о. решение № 532 /2003г. на ВКС, ІІ г.о. , решение № 1561/1999г., в които се приема, че договорът е унищожаем , когато страната го е сключила след създадена и поддържана невярна представа за правните му последици. В случая няма противоречие с това тълкуване на чл.29 ЗЗД, защото точно това е приел и въззивния съд – той е квалифицирал основанието за унищожаемост въз основа на направените фактически констатации, че купувачката умишлено е въвела в заблуждение продавача относно последиците на договора. Другите решения са на ВДА и не могат да се вземат предвид в производството по чл.288 ГПК, защото съдебната практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е тази на ВКС /т.1/ и на долустоящите му инстанциите /т.2/.
Останалите съображенията, изложени от касатора са свързани с необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила и представляват отменителни основания по чл. 281 ГПК, които не могат да служат като критерий за допускане на касационното обжалване. Чл.280 ал.1 ГПК изисква в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъде формулиран въпрос , който да е от значение за решаването на конкретното дело, и да не е свързан с фактическото изясняване на спора , а с приложението на закона, което произтича от характеристиката на касационната инстанция като съд основно по правото, а не по съществото на спора. В случая не са формулирани такива принципни въпроси, поради което не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за разглеждане по същество на жалбата на Т. Ж. Т..
По изложените дотук съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по жалбата на Р. П. Т. , в изложението към която се поставя въпроса за фактическия състав на унищожаването на договора по чл.29 ЗЗД и какви критерии следва да се прилагат за преценка за наличие на измама. По тези въпроси съществува последователна практика на ВКС , която е съобразена, от което следва, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК .
По изложените съображения Върховният касационен съд , състав на първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд № 87 от 21.04.2008г. по гр.д. № 56/2008г. по жалбите на Т. Ж. Т. и Р. П. Т.
Определението не полежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top