О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 09.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3707/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. на о. против въззивното решение на Софийския апелативен съд от № 56 от 12.05.2008г. по гр.д. № 1378/2007г. по чл.49 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът посочва , че въззивният съд се е произнесъл по съществените въпроси за приложението на разпоредбата на чл. 51 ал.3 ЗЗД, когато е изтекла погасителната давност за основното увреждане, както и за допустимостта при ексцес да се обезщетяват всички вреди от непозволеното увреждане. Поддържа се, че по тези въпроси , както и за размера на обезщетението обжалваното решение не е съобразено с трайната практика на ВКС – ППВС 4/1975г., решение 758/1995г. по гр.д. № 1959/1994г., ІV г.о., решение 2172/1976г. по гр.д. № 1686/1976г. , решение 2315/1978г. по гр.д. № 252/1978г. І г.о., решение 414 от 28.09.2007г. по гр.д. № 32/2006г. , ІІІг.о.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е оставил в сила решението на Софийския градски съд от 12.04.2007г. с което е уважен частично иска на С. А. С. против М. на о. с правно основание чл.49 във връзка с чл. 51 ал.3 ЗЗД. Съдът е приел, че при изпълнение на военната си служба ищецът е претърпял злополука – притиснат бил между два камиона , в резултат на което получил тежка травма на таза. Впоследствие през 2003г. са настъпили усложнения, изразяващи се в скъсяване на левия долен крайник с 5см., дегенеративни промени в поясната област на гръбначния стълб, трайна деформация на тазовия пръстен, вторични артрози на тазобедрената става и др. за което с решение на ТЕЛК № 0654/17.03.2003г. на ищеца е призната 94.33% трайно загубена работоспособност като обезщетението е присъдено само за болките и страданията от това влошаване на здравословното състояние .
С т.10 на ППВС 4/1975г. , на което се позовава касаторът, е прието, че след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено. От това тълкуване не следва, че ако не е присъдено обезщетение за първоначалното увреждане не може да се претендира обезщетение само за влошаване на здравословното състояние. В практиката на ВКС неотклонно се приема, че принципът на чл.51 ал.1 ЗЗД за пълно обезщетяване на вредите при непозволеното увреждане дава основание на пострадалото лице да претендира обезщетение само за вреди настъпили от влошаване на здравословното състояние, независимо, че не е било поискано обезщетение за основното увреждане и че обезщетението по чл.51 ал.3 ЗЗД се дължи и когато е изтекла погасителната давност за цялостното увреждане на здравето. Това е прието и в приложеното към жалбата решение №758/1995г. на ВКС, С. по първия съществен въпрос за принципната възможност да се претендира обезщетение само за ексцес не е допуснато нарушение на съдебната практика.
Не е допуснато нарушение на съдебната практика и за вредите, които подлежат на обезщетяване при влошаване на здравето на увреденото лице, тъй като въззивният съд е присъдил обезщетение само за болките и страданията, претърпени от 2003г. до предявяването на иска като е съобразена и неблагоприятната прогноза за бъдещото развитие на заболяването. Що се отнася до размера на обезщетението, този въпрос не е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, защото не е свързан с тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а с конкретна преценка на доказателствата, имащи значение за справедливото възмездяване на претърпените болки и страдания от увреждането. /ППВС 4/1968г/ и е част от решаващата дейност на съда, която не е предмет на разглеждане в производството по допускане на касационното обжалване по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд № 56 от 12.05.2008г. по гр.д. № 1378/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: