О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София, 17.07.2009година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на осми юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4511/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Прокуратурата на Република България е обжалвала въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 2 от 09.06.2008г. по гр.д. № 680/2007г. в частта за размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.4 във връзка с чл.2 ЗОДОВ, както и в частта , в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 150лв.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от Е. Х. Д. в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата от 7000 до 25000лв. и за имуществени вреди за разликата от 150 до 2000лв., както и в частта за разноските пред първата инстанция по настоящото дело.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища, по които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационното обжалване е недопустимо по дела с обжалваем интерес под 1000лв. На това основание касационната жалба на П. на република България по иска за имуществени вреди, който е уважен за 150лв. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Касаторите по двете касационни жалби обжалват решението по иска за неимуществени вреди в различни части /уважената от ответника и отхвърлената – от ищеца/ като се позовават на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице, когато решаването на спора изисква прилагане на неясна правна норма, която се нуждае от тълкуване или е налице непълнота на закон, по който липсва на съдебна практика, както и при необходимост съществуващата да бъде променена.
Обезщетението за неимуществени вреди по чл.4 ЗОДОВ се определя по справедливост на основание чл.52 ЗЗД съгласно препращащата норма на §1 от З. разпоредби. Разпоредбата многократно е тълкувана от ВКС, включително и със задължителното за съдилищата ППВС 4/1968г. , с което е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства за всеки отделен случай, които съдът е длъжен да съобрази при определяне размера на обезщетението. Това задължително тълкуване изключва приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване, защото преценката на конкретните факти е въпрос на решаващата дейност на съда в рамките на правомощията му по чл.188 ГПК /отм./ и тази дейност стои извън предмета на проверката в производството по чл.288 ГПК. По настоящото дело при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид данните по делото за психическото състояние на ищеца, стреса и душевните страдания, които е изживял във връзка със задържането и повдигнатото незаконно обвинение, както и уронване на името и авторитета му в обществото. Липсват твърдения в изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на двамата касатори за несъобразяване, надценяване или подценяване на фактите , от значение за определяне размера на неимуществените вреди, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и основанието по т.2 във връзка с приложените решения защото именно тълкуването на чл.52 ЗЗД с ППВС 4/1968г. задължава съда да определи обезщетението според конкретно доказаните по делото обстоятелства, а не само във връзка с вида на неправомерното действие на правозащитните органи.
В приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към жалбата Е. Х. Д. не се посочва кой е процесуалният или материалноправният въпрос от значение за уважаване на претенцията по иска за имуществени вреди в пълен размер и не се сочи кое от основанията на чл.280 ал.1 ГПК е налице, поради което и в тази част жалбата не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Жалбата за разноските по настоящото дело не може да бъде разгледана, защото липсва диспозитив в решението на въззивния съд по този въпрос. По същество съображенията следва да се квалифицират като искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл.192 ал.4 ГПК /отм./,по което компетентен да се произнесе е въззивния съд, който е постановил решението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 2 от 09.06.2008г. по гр.д. № 680/2007г. по жалбите на Е. Х. Д. и П. на Република България в частта за обезщетението за неимуществени и имуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. на Република България срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 2 от 09.06.2008г. по гр.д. № 680/2007г. в частта по иска за имуществени вреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: