О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№200
София, 16.03. 2009година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на шести март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4910/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Т. Т. е обжалвала въззивното решение на Б. окръжен съд № 388 от 06.08.2008г. по гр.д. № 597/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и са изпълнени изискванията на чл. 284 ал.2 и 3 ал.1 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответниците не са изразили становище по касационната жалба и приложението за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като обсъди доводите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира следното:
С обжалваното решение Б. окръжен съд е отменил решението на Б. районен съд № 2* от 26.07.2004г. по гр.д. № 271/1996г. и е решил делото по същество като е осъдил А. Т. Т. да предаде на С. Н. Н., С. М. Д. и В. Б. Н. владението на 270/857 ид.ч. от имот УПИ –І -5153 кв.175 по плана на ІІ-ри микрорайон на гр. Б..
Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.218з ГПК/отм./ след отменително решение на ВКС, ІV-А г.о. № 427 от 08.06.2007 по гр.д. 303/2006г. Касационният съд е приел, че е доказана идентичността на имота, който е възстановен на ищците и този, който се владее от ответницата и е върнал е делото за ново разглеждане с указание съдът да пристъпи към следващата поверка, а именно да изясни дали възстановяването на имота на ищците е правилно и основателно ли е възражението на ответницата, че е придобила спорната част от имота по давност.
Правните изводи по тези възражения на въззивния съд са, че са били налице предпоставките на чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.за отмяна на отчуждаването на имота на наследодателя на ищците Б от кмета на Община Б., тъй като мероприятието, във връзка с което е станало отчуждаването не е реализирано към 1992г. и имотът не е застроен. Съдът е обсъдил и възражението на ответницата за придобивна давност като е приел, че то е неоснователно, защото не е изтекъл десетгодишния срок по чл.79 ЗС от 1990г., до предявяване на иска за ревандикация през 1995г.
Съгласно чл.280 ГПК на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос като го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката посочва като съществен и от значение за точното прилагане на закона въпроса за правните последици при констатиране на порок в нотариален акт, изразяващ се в несъответвствие с регулационното обозначение на имота и действителното му фактическо местонахождение. Този въпрос обаче е разрешен с решението на ВКС при предходното разглеждане на делото като е прието, че ищците са доказали правото на собственост върху спорния имот и делото е върнато за разглеждане на другите правоизключващи възражения на ответницата А. Т. Т.. А щом като съдът не е имал задължение отново да се произнася по въпроса за идентичността на имота, той не е от значение за решаването на делото и не е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Второто основание за допускане на касационното обжалване е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторката се позовава на нарушение на практиката на ВКС по чл.188 ал.1 ГПК /от../ Посочени са и са приложени решения на ВКС, в които се приема, че съдът е длъжен да направи фактически изводи след преценка на всички събрани по делото доказателства. Задължението на съда по чл.188 ал.1 ГПК /отм./ се отнася само за допустимите и относими към спора доказателства, защото само те са от значение за делото. В разглеждания случай решаващият извод на съда, за да приеме неоснователно възражението на А. Т. за придобивна давност на идеална част от имота, който е реституиран на ищците е, че не е изтекъл срока по чл.79 ал.1 ЗС от 1990 г. до момента на предявяване на иска – 1995г. Тъй като е имало законна забрана да тече давност при действието на чл.29 ЗСГ /отм. Д.в.бр.21/1990г./ владение преди тази дата не е релевантно за давността, следователно необсъждането на свидетелските показания не е от значение за крайните изводи на съда, от което следва, че не е налице соченото основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради несъобразяване на съда с практиката на ВКС по приложението на чл.188 ал.1 ГПК /отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на А. Т. Т. против въззивното решение на Б. окръжен съд № 388 от 06.08.2008г. по гр.д. № 597/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: