Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр.София, 05.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2774 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Й. срещу решение № 21 от 15.02.2008 г. на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 221 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 79 от 18.05.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Кърджалийския районен съд за установяване по отношение на М. Й. , че С. Л. И. и А. Л. А. са собственици по давностно владение и наследство на недвижим имот, находящ се в с. Г. крепост, община К., представляващ масивна двуетажна къща от каменна зидария и дворно място от 1160 кв.м. при граници: общински поземлен имот № 26, поземлен имот № 25 и от две страни- път и за отмяна на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответницата № от 01.03.2005 г.
В жалбата с.е твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е необосновано и неправилно поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба С. Л. И. и А. Л. А. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 51 от 26.01.2009 г. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
С определение № 51 от 26.01.2009 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по следния материалноправен въпрос: нужно ли е за установяване на владение върху цялата сънаследствена вещ сънаследникът да предприеме действия, с които по същество да отблъсне владението на останалите сънаследници върху тази вещ и да демострира ясно пред тях намерението си да държи вещта само за себе си. В определението е констатирано противоречиво решаване на този въпрос в обжалваното въззивно решение и в решения на ВКС: В обжалваното решение е прието, че ищците са придобили процесния имот по давност, тъй като са го владяли необезпокоявано от никого в периода от 1989 г. до завеждане на иска през 2006 г., независимо, че този имот е бил сънаследствен с останалите наследници на дядо им А. И. Б. и че ищците не са демонстрирали пред тези останали наследници намерението си да владеят имота изцяло и само за себе си. Обратно, в посочените от касаторката решения, едно от които е решение № 234 от 23.02.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о., е прието, че щом съсобственикът на недвижим имот, останал в наследство от общ наследодател, не е отблъснал фактическата власт на останалите наследници и не е манифестирал спрямо тях субективното си отношение на своене на вещта, той не може да я придобие по давност.
Настоящият състав на ВКС счита за правилно разрешението, дадено в горепосоченото решение № 234 от 23.02.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о. поради следното: След смъртта на собственика на един недвижим имот, наследниците на това лице придобиват владението върху имота по наследство. Сънаследникът, който упражнява фактическа власт върху този имот, е владелец на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите наследници. За да установи владение върху целия имот /включително и върху притежаваните от останалите наследници идеални части от този имот/, този сънаследник следва да предприеме действия, достигнали обективно до знанието на останалите сънаследници, с които да отблъсне тяхното владение върху притежаваните от тях идеални части от имота и ясно да демонстрира пред тях промяната на намерението си от държател да се превърне във владелец не само на своята идеална част от имота, но и на техните идеални части.
С оглед това разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, обжалваното решение на Кърджалийския окръжен съд е неправилно. От събраните по делото доказателства е било установено, че процесният имот е бил собственост на общия на страните наследодател А, починал на 28.10.1978 г. След неговата смърт до 1989 г. за процесния имот се е грижела ответницата М. А. Й. /негова дъщеря/, а от 1989 г. до завеждане на делото през 2006 г. за имота са се грижели ищците С. Л. И. и А. Л. А. /негови внуци и деца на починалия му син Л. А. И. /. Липсват доказателства след смъртта на А. Б. ответницата или ищците да са предприели действия, с които да са отблъснали владението върху имота на останалите наследници на А. Б. и да са демонстрирали пред тях явното си намерение да държат целия имот само за себе си. Поради това нито ответницата, нито ищците са установили владение върху целия имот и съответно не са го придобили по давност, а притежават от него само идеална част, равна на частта от наследството на А. Б. , която наследяват съгласно Закона за наследството.
Поради гореизложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 от ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като в резултат на допуснато от съда съществено процесуално нарушение на чл.109 от ГПК /отм./ делото е останало неизяснено от фактическа страна и се налага извършване на нови съдопроизводствени действия- изпълнение на задълженията на съда по чл.109, ал.2 и ал.4 от ГПК /отм./ за поставяне на въпроси на страните и отделяне на спорното от безспорното по въпроса чия собственост е бил процесния имот към датата на смъртта на общия на страните наследодател А негова индивидуална собственост, съпружеска имуществена общност между него и първата му съпруга /баба на ищците С/ или съпружеска имуществена общност между Б втората му съпруга З/майка на ответницата М/- въпрос, който е от значение затова за каква идеална част от процесния имот следва да бъде уважен предявения от С. И. и А. А. установителен иск за собственост.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 21 от 15.02.2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 221 от 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.