О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 649
гр. София10.07.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N5241 / 2008 г., по описа на Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. с. академия „В” гр. С. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 132 от 24.06.2008г. по гр.д. № 676 от 2007г.
Жалбата е подадена в срок и към нея е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Н. районен съд № 56 от 08.04.2005г. по гр.д. № 126/2003г. , с което са отхвърлени исковете по чл.108 и 109 ЗС , предявени от Н. с. академия „В” против С. А. Р. за предаване владението на УПИ * кв.1 по ПУП на м.”А”, землището на гр. Н., попадащ в границите на територията, предоставена на НСА”В” за стопанисване и управление , както и по чл.109 ЗС за премахване на строителните материали от терена.
Производството пред въззивния съд се е развило при условията на чл.218з ГПК /отм./ след отменително решение на ВКС, ІV г.о. № 867/07 от 14.08.2007г. по гр.д. № 946/2006г. , в което са дадени указания за фактическо изясняване на спора чрез изслушване на допълнителна техническа експертиза, която да се произнесе какви са границите на площадката от 150 дка , отредена за учебен студентски комплекс и включва ли се в тях спорният имот – УПИ *.
П. новото разглеждане на делото съдът е приел, че ищецът не е доказал предоставянето на терен, включващ и спорния имот на ВИФ „Г” , преобразуван в Н. с. академия „В” . Съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза, назначена по указание на ВКС , че скицата, приложена към решение К-3 от 1977г. съм МЗХП за утвърждаване на площадка от 150 дка за изграждане на студентски учебно-спортен комплекс не се отнася до терена, ползван от НСА като процесния имот попада на изток от този терен, а представените по делото актове за държавна собственост са само за сгради, без терен. Оттук въззивният е направил извод, че предявените искове са неоснователни.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че по отношение на съдържанието на представените по делото актове за държавна собственост въззивният съд се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС. Касаторът се позовава на решение на ВКС, № 786 от 21.08.2007г. по гр.д. № 945/2006г. , в което според е прието, че при съвпадение на границите на имота , отреден за нуждите на ВИФ, може да се направи извод, че имотът като цяло – сгради и терен е предоставен от държавата за ползване на ВИФ, а оттам и на НСА. По-нататък са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, без обсъждане на искането на ищеца за извършване на косвен контрол върху допустимостта, валидността и законосъобразността на оспорените актове.
При проверката на основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решението на Конституционния съд на Република България №4/2009г. на обжалване пред ВКС подлежат решенията на въззивните съдилища, по които те са се произнесли по материалноправен или процесуален въпрос и са го разрешили в отклонение от практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата ли е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В разглеждания случай катасаторът се позавава на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. То е налице, когато в различни съдебни решения , по различни дела, едното от които е обжалваното се дава противоречиво тълкуване на една и съща правна норма – материалноправна или процесуална. Такива въпроси не са поставени от касатора в изложенито по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Доказването на правото на собственост на ищеца по настоящото дело не е свързан с прилагането на конкретна процесуална норма, засягаща допустимостта на доказателствата и доказателствената сила на документите, а е част от решаващата дейност на съда, свързана с преценката на доказателствата по делото, която е извън пределите на проверката, която ВКС извършва в производството по чл.288 ГПК , целяща установяване наличието на критериите, обуславящи приложното поле на касационното обжалване. Решението на ВКС, на което се позовава касатора, макар да е постановено по сходен случай е контролно-отменително и в него не е разрешен процесуалноправен въпрос за доказателствената сила на представените писмени доказателства, а е прието, че въззивният съд не ги е обсъдил цялостно, като изводът за предоставянето на терена е посочен като обусловен от изясняването на въпроса дали описаните в акта за държавна собственост граници съвпада с терена, отреден за по плана за нуждите на ВИФ. С оглед на изложеното първият въпрос, който се поставя от касатора като разрешен от въззивния съд не е свързан с прилагането на конкретна правна норма , а с решаващата дейност на съда и следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Вторият въпрос относно правото на собственост на ответника не обуславя решаването на делото, защото при извода на съда, че ищецът не е доказал твърдяното право на собственост на държавата и предоставянето на спорния имот на НСА”В” дори и при отричане противопоставеното от ответника вещно право исковете не могат да бъдат уважени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 132 от 24.06.2008г. по гр.д. № 676 от 2007г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: