О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 736
гр. София 20. 07.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 5088 / 2008 г. по описа на Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. К. М. и К. Д. М. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 17.04.2008г. по гр.д. № 959/2007г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, съдържа приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима и са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответниците К. С. Е. и К. А. Е. изразяват становище, че жалбата е недопустима поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК , а по същество е и неоснователна.
Ответникът В. Г. Т. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Бургаския районен съд № 1* от 17.10.2007г. по гр.д. № 1849/2007г., с което е отхвърлен иска , предявен от Н. К. М. и К. Д. М. против В. Г. Т. за прогласяване нищожността на нот.акт № 158/2004г. на основание чл.26 ЗЗД като решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на страната на ответника К. С. Е. и К. А. Е. Въззивният съд е приел, че сключването на един договора при упражнена психическа принуда не го прави нищожен поради липса на съгласие, каквото е основанието на предявения иск, а е предпоставка за унищожаването му по реда на чл.30 ЗЗД.
Касационната жалба на Н. К. М. и К. Д. М. е била оставена по указание на ВКС от въззивния съд без движение на основание чл.285 ал.1 ГПК като на касаторите е съобщено, че следва да представят изложение с обосновка и доказателства по чл.280 ал.1 ГПК. На 16.10.2008г., те са депозирали уточнение към касационната жалба , заведено с вх. № 1* в което се посочили, че се позовават на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК като поддържат, че делото е решено в противоречие с практиката на ВКС, без обаче да сочат решения на ВКС в обратен смисъл. На следващо място се поддържа, че изходът на делото е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като са изложени съображения, че въззивният съд не е съобразил правното действие на споразумението в наказателното производство по чл.381 НПК , което има последица на влязла в сила присъда според чл.383 НПК и е задължително за гражданския съд на основание чл.222 ГПК /отм./. В изложението се проследява развитието на наказателното производство, както и поведението на касаторите и третите лица-помагачи във връзка с осъществяване на правата им по влязло в сила решение , с което им е признато вземане срещу ответника по настоящото дело В. Т. по сключен между тях предварителен договор за продажба на същия имот, както и изявленията на касатора за действителната му воля при подписване на пълномощното.
При проверка на основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция сред решение на Конституционния съд на Република България №4/2009г. на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат решенията на въззивните съдилища, в които те са се произнесли по процесуален или материалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и са го разрешили в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Следователно в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът следва да постави принципните материалноправни или процесуални въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и те трябва да са свързани с прилагане и тълкуване на конкретна правна норма. Фактическото изясняване на спора и преценката на доказателствата е свързано с решаващата дейност на съда, която не се проверява в производството по чл.288 ал.1 ГПК. Нарушението на чл.188 ГПК /отм./ , на което по същество се позовава касатора в изложението представлява касационно отменително основание по чл. 281 ГПК и е част от съдържанието на касационната жалба по чл. 284 ал.1 ГПК, но то не може да служи и като основание за допускане на касационното обжалване. Основният спорен въпрос по делото е бил не за обстоятелствата , при които е сключен договорът, а за гражданскоправните последици на престъпното деяние, което съдът е приел за доказано при спазване на разпоредбата на чл.222 ГПК /отм./, поради което посочените процесуалноправни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не обуславят допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не са от значение за решаването на делото.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 17.04.2008г. по гр.д. № 959/2007г. по жалбата Н. К. М. и К. Д. М. вх. № 9* от 30.06.2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: