О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 240
гр. София,26.03.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 3634 / 2008 г. по описа на Второ гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. Д. А. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд № 143 от 07.05.2008г. по гр.д. № 4160/2006г..
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 32 състав от 17.07.2007г. по гр.д. № 21455/2003г. и е уважил иска на А. Е. Б. против Е. Д. А. с правно основание чл.45 ЗЗД като й е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане , причинено от лекарска грешка в размер на 3000лв. , ведно със законната лихва от 05.11.2003г. до окончателното издължаване на сумата.
В приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката е посочила, че съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материално правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото т.е. формулирани са основанията по чл.280 ал.1 и т.3 ГПК, но с оглед съдържанието на изложението, искането за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира само по чл.280 т.1 ГПК. Основанието по т.3 на чл.280 ГПК изисква разрешаването на спора да налага тълкуване на неясна правна норма или прилагане на непълен или противоречив закон. Очевидно е, че тази хипотеза не е налице , защото за деликтната отговорност съществува трайна, последователна и непротиворечива съдебна практика, приети са постановления на Пленума на ВС за обобщаване на съдебната практика и Тълкувателни решения на част от които се позовава касаторката, а и основните спорни въпроси по делото не са свързани с тълкуването на закона.
В приложението към касационната жалба е посочен като съществен въпросът за елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане. Поддържа се, че е нарушена практиката на ВКС за разпределяне на доказателствената тежест между страните при иска с правно основание чл.45 ЗЗД, според която ищецът трябва да докаже противоправното деяние, вредата и причинната връзка. В изложението се акцентира, че изводите на съда се основават на предположение и на незаконосъобразното становище, че причинната връзка между извършената операция и изваденото чуждо тяло не следва да бъде конкретно доказана.
Вторият въпрос, който се поставя като съществен е , че съдът е основал решението на недопустимо събрани доказателства – неприети по надлежния ред писмени доказателства и оспорено заключение на вещото лице д-р Й, което съдът е кредитирал. Касаторката посочва съдебна практика по приложението на чл.157 ГПК /отм./ според която вещите лица следва да основават заключенията си на притежаваните от тях специални знания , каквито съдът не притежава, но не могат да бъдат свидетели за фактите, които ще изследват – решение № 712/1957г. на ВС, І г.о.
Предмет на производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, затова основанията за допускане на касационното обжалване не следва да покриват по съдържание отменителните касационни основания по чл.281 ГПК и да навлизат в съдържателната страна на спора. При проверка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК ВКС се произнася дали е разгледан въпрос от значение за решаването на делото , свързан с приложение на конкретна правна норма от материалноправно или процесуалноправно естество, без да проверява правилността на фактическите и правни изводи на съда по същество.
С оглед на изложеното в настоящото производство по чл.288 ГПК следва да се разгледат само доводите за нарушение на съдебната практика по приложението на чл.45 ЗЗД и правилата за доказването и доказателствените средства в гражданския процес.
Въззивният съд е разгледал всички предпоставки за ангажиране отговорността за непозволеното увреждане като е посочил в какво се изразява деянието, защо е неправомерно и причинната връзка с увреждането. Тъй като деликтът е причинен от медицинска дейност, въпросите за увреждането и причинната връзка между операцията и извадената няколко години по-късно марля не биха могли да бъдат установени от съда, без изслушване на вещо лице, притежаващо медицински знания в областта на хирургията. По делото са били назначени медицински експертизи и съдът е възприел изводите на вещото лице д-р Й в частта им, в която са основани на обективни факти – данни от амбулаторния картон и извадената марля, установена от свидетелката д-р Г. П. на доказателствата като част от решаваща дейност на съда и формиране на вътрешното му убеждение не е принципен въпрос по приложението на закона и не попада в приложното поле на чл.280 ГПК, ето защо поставените в изложението въпроси относно фактическите изводи на съда не са относими към производството за допускане на касационното обжалване. Констатацията на съда, че няма друго обяснение за наличие на марля в раната освен направената операция се основава на заключението на експертизата от 06.02.2005г. ,с оглед на което е неоснователен доводът на касаторката за допуснато нарушение на съдебната практика по чл.127 ГПК /отм./ Изводът на съда за допусната грешка на правилата на добрата медицинска практика при оперативната интервенция е достатъчен да обоснове извод за наличие на фактическия състав на чл.45 ЗЗД и без да е установено бездействие на хирурга в следоперативния период и в тази връзка въпросът върху коя от страните пада тежестта на доказване на бездействието не е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното изводите на съда не са в отклонение със съдебната практика относно предпоставките на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД.
Не е допуснато нарушение на съдебната практика и по въпроса за допустимостта на доказателствата, на които съдът е основал изводите си . Оспорването на заключението на вещото лице е право на страната , което й дава възможност да събере нови доказателства по спорния въпрос, но не е основание да се изключи оспореното заключение от доказателствата, нито разколебава неговата достоверност и съдът в рамките на правомощията си да преценява доказателствата по вътрешно убеждение има право да го възприеме. Що се отнася до неприетите писмени доказателства, представени преди заседанието на 15.02.2004г. , съдържащите се в тях данни не са приети за решаващи от въззивния съд, освен това те не са и в противоречие с приетото от вещото лице, чието заключение съдът е кредитирал.
С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на Е. Д. А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд от № 143 от 07.05.2008г. по гр.д. № 4160/2006г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: