О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 262
гр. София ,03.04.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на втори април през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 4873 / 2008 г. по описа на Второ гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. И. А. и И. А. А. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 399 от 14.04.2008г. по гр.д. № 2495/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок , приподписана е от адвокат и съдържа приложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, ХХ състав № 3* от 22.10.2007г., с което е уважен предявения отрицателен установителен иск за собственост и е отменен на основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./ нот.акт № 155/2005г. на нотариус А. М. , с който А. И. А. и И. А. А. са признати за собственици на част от новообразуван имот № 354 в землището на кв. Владиславово гр. В.
В изложението за допускане на касационното обжалване като съществен се поставя въпроса за допустимостта на установителния иск за собственост от гледна точка на правния интерес на ищеца в случаите, когато той може да защити правото си с осъдителен иск. Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Приложени са определение на ВКС ІV г.о. № 632/05 по ч.гр.д. № 547/2005г., както и решение № 1* от 10.05.1996. по гр.д№ 519/1995г.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато въззивният съд е разрешил съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в отклонение от практиката на ВКС. В решенията на ВКС, на които се позовава касаторът се приема, че е недопустимо правото на собственост да се защитава с установителен иск, когато то не само е смутено или застрашено, но и нарушено и ищецът може да се защити с осъдителен иск. В случая това разрешение е съобразено от въззивния съд. Той е приел, че не е приключила процедурата за възстановяване на собствеността на ищците по чл.14 ЗСПЗЗ поради липса на заповед по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за определяне на границите на имота по плана за новообразуваните имоти, което е пречка за предявяване на ревандикационен иск. Същевременно ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт на основание § 4а ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, което обуславя правния интерес от провеждане на отрицателния установителен иск, основан на твърдение за липса на предпоставките на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното решението на въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС, на която се позовават касаторите, поради което не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а наличието на съдебна практика по въпроса за допустимостта на установителния иск за собственост изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 399 от 14.04.2008г. по гр.д. № 2495/2007г. , с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд 3120 от 22.10.2007г. по гр.д. № 8270/2006г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: