О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 480
гр. София, 05.06.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети юни през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 4124 / 2008 г. по описа на Второ гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
„Б”АД е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 18.07.2008г. по гр.д. № 514/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Ответниците Т. Г. Т., М. С. П. , В. Г. Я. и Т. Г. Я. са подали отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Ц. №55 от 21.04.2007г. по гр.д. № 99/2006г., с което „Б” АД е осъден да предаде на Т. Г. Т., А. П. Б. , М. С. П. , В. Г. Я. и Т. Г. Я. владението на УПИ ХV-206 с площ от 1006 кв.м. и УПИ ХVІ-206 с площ от 284 кв.м. и двата в кв.27 по плана на гр. К., Б. област.
В изложението по чл.288 ал.3 т.1 ГПК касаторът се е позовал на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице, когато съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Въпросът за допустимостта на производството по ревандикационен иск, когато той е предявен преди да е приключила административната процедура по възстановяването на собствеността , който е формулиран от касатора по принцип е съществен, защото засяга предпоставките за надлежно сезиране на съда и допустимостта на съдебното решение, но не е от значение за решаването на конкретното дело, защото ищците не се легитимират като собственици на земята по реституция и решенията на ВКС № 1* от 27.07.1994г. на ВС, ІV г.о. решение № 413 от 13.04.1994г.,ІV г.о., определение № 383 от 31.05.2005г. , ІV г.о. , в които се разглежда въпроса за предпоставките, при които се възстановява собствеността на земеделските земи не са приложими към висящия спор.
Вторият въпрос, който се поставя в изложението за допускане на касационното обжалване за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС е материалноправен и касае предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Поддържа се, че имотът се владее от ответника на правно основание , тъй като той е придобил собствеността на терена при условията на чл.17а ЗППДОП /отм./. В решенията на Върховния касационен съд № 939 /2006г. , ІV г.о. и № 391 /2003 г. на ВКС, ІV г.о. на които се позовава касаторът е разгледан въпросът за правомощията на съда по иск за собственост да извърши косвен контрол върху законосъобразността на решението ОСЗ, каквато хипотеза в случая както вече се посочи не е налице. Решение № 476/2005г. на ВКС също е свързано със земеделската реституция, поради което е неприложимо за разглеждания случай. По настоящото дело съдът е приел, че ищците са придобили собствеността на основание давностно владение и не е било налице основанието на чл.6 ЗС за придобиването му от държавата като безстопанствен , а щом като държавата не е била собственик, имотът не би могъл да бъде част от активите на държавно предприятие, за да премине при приватизирането му в капитала на търговското дружество. Следователно съдът е разгледал правоизключващото възражение на ответника за приложението на чл.17а ЗППДОП /отм./ и го е приел за неоснователно, с което се е произнесъл по всички предпоставки за уважаване на ревандикационния иск.
Неоснователно се поддържа от касатора, че по въпроса за границите, в които съдът може да се произнесе за основанието на правото на собственост на ищеца по ревандикационния иск съществува противоречива съдебна практика. В решението на Смолянския окръжен съд от 05.03.2004г. по гр.д. № 470/2003г. се приема, че правното основание на иска се определя от съда въз основа на фактите, посочени от ищеца в исковата молба. В разглеждания случай в рамките на правомощията си като съд по същество да следи за редовността на исковата молба окръжният съд я е оставил без движение като е дал указания на ищците да уточнят основанието на иска за собственост както и да посочат срещу кого са упражнявали придобивна давност и след направеното уточнение съдът е съобразил уточнението на фактическите основания, извън посочените в исковата молба за влязлото в сила решение на ВКС. В тази насока обжалваното решение не противоречи на представеното решение на Смолянския окръжен съд и е съобразено със задължителната практика на ВКС – ТР 1/2000 ОСГК т.4.
С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 18.07.2008г. по гр.д. № 514/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: