ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
София, 29. януари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1548 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Шуменския окръжен съд от 07.07.2009 г. по гр.д. № 282/2009 в частта, в която е потвърдено решението на Шуменския районен съд от 27.03.2009 г. по гр.д. № 3067/2008, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят “М” А. , Ш. , представляван от юрк. Асенова, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за съответствието между тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Д. Ц. К., представлявана ат адв. С от ШАК, я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма значение за решението по делото, тъй като претендираното нарушение на трудовата дисциплина не е извършено
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е уволнена дисциплинарно поради приемането на писмо до дружеството и предаването му на заместник директора в нарушение на заповед, забраняваща това, а извършеното от нея е да пропусне приносителя на писмото на територията на дружеството.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя крайното решение на съда. Дисциплинарното наказание е наложено за действие – приемане на писмо, което истцата не е извършила, но дори то да беше наложено за това, което истцата е извършила – пропускане на пратеник с писмо, то не е нарушение на трудовата дисциплина. Дори истцата да беше извършила посоченото в заповедта за уволнение – приемане на писмо, и то не е нарушения на трудовата дисциплина, тъй като заповедта, забраняваща на “информатора-регистратор” да приема кореспонденция, без съгласуване с определено длъжностно лице, е незаконна. Нарушение на трудовата дисциплина би било налице, ако истцата е приела кореспонденцията и след това не я предала по надлежния ред.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 07.07.2009 г. по гр.д. № 282/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.