О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр.София, 01.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1017/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. Н. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 146/ 08.02.2010 г. по гр.д. № 2299/ 2009 г. С посоченото решение окръжният съд обезсилил частично решение на Варненски районен съд по гр.д. № 3604/ 2008 г. в частта, в която на Г. П. М. е предоставено ползването на първи и мансарден етаж от семейното жилище в с. К., ул.”В” № 2* частта относно признаването и на двамата бивши съпрузи за виновни за прекратяването на брака и предоставянето на ползването на втори етаж от жилищната сграда на съпругата до навършване на пълнолетие на децата от брака, въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
М. М. обжалва въззивното решение в частта, в която е оставен в сила първоинстанционният съдебен акт.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли да се предоставя ползването на жилище като семейно, когато то е със степен на завършеност 63 % – т.е. не е годно за обитаване. Поддържа, че според ППВС № 12 от 1971 г. предоставянето на ползването на такова недовършено в груб строеж жилище е недопустимо. Излага и довод, че в противоречие решение на ВКС по гр.д. № 4248/ 2007 г. въззивният съд не зачел удостовереното от община Б. в официални документи, че жилището е завършено само на 63 %. Поради това иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация – Г. П. М. – счита, че не са налице твърдяните основания по чл.280 ал.1 от ГПК и моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
На първо място, макар да обжалва въззивното решение и в частта за вината, касаторът не повдига никакви въпроси по чл.280 ал.1 от ГПК, свързани с тази част от съдебният акт, която го обявява за виновен за настъпилото разстройство на брака. Съгласно ТР № 1 от 2010 г на ОСГТК, съдът няма право да формулира вместо жалбоподателя въпрос по допускане на касационното обжалване, нито да извлича такъв от съдържанието на жалбата. Поради това искането да се допусне обжалването на въззивното решение в частта, в която се съдържа произнасяне по вината, следва да се отхвърли безусловно поради липса на изложен от касатора въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК.
Относно решението на съда за предоставянето на ползването на семейното жилище, искането за допускане на касационно обжалване също е неоснователно. Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК касационното обжалване се допуска тогава, когато въззивният съд се е произнесъл по материален или процесуален правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, при наличие на противоречива съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Първата хипотеза касае задължителната съдебна практика на ВКС (ТР № 1 от 2010 г на ОСГТК на ВКС), а втората – всички влезли в сила решения, които не са задължителни за съдилищата.
Задължително за съдилищата е цитираното от жалбоподателя ППВС № 12 от 1971 г. Обаче обжалваното въззивно решение не противоречи на даденото в постановлението тълкуване. Според ППВС семейното жилище обхваща жилищните и сервизните помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство. Тълкуването на ВС няма нищо общо с техническото състояние на сградата, където се намират жилищните помещения. Щом семейството ги е обитавало до момента на фактическата раздяла, то именно тази съвкупност от помещения съставлява семейно жилище и ползването му следва да бъде предоставено при условията на СК. Дали постройката е завършена и в каква степен няма значение – достатъчно е да се установи, че именно тя е ползвана за задоволяване на жилищни нужди на семейството. Направеният в този смисъл извод от въззивния съд не противоречи на тълкуването в ППВС № 12 от 1971 г., а е в унисон с него.
Не може да се обоснове и наличие на противоречива практика по въпроса относно материалната доказателствена сила на удостоверение и протокол, издаден от общинската администрация за степен на завършеност на строеж. Това е така, защото с обжалваното въззивно решение не прието, че документите, издадени от администрацията, нямат такава сила, т.е. не е налице твърдяното противоречие между въззивното решение и решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4248/ 2007 г. Освен това въпросът не е от значение за спора, тъй като въззивният съд е констатирал, че вторият етаж от сградата е бил обитаван от бившите съпрузи и децата им преди раздялата им и поради това е съставлявал тяхно семейно жилище. При това положение степента на завършеност на постройката е без значение, а документите, удостоверяващи тази степен, са ирелевантни. Съответно без значение за конкретното дело е и въпросът каква доказателствена сила имат тези документи.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че няма основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд 146/ 08.02.2010 г. по гр.д. № 2299/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: