О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр.София, 12.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на единадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 375/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Г. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1650/ 14.12.2009 г. по гр.д. № 1564/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Варненски районен съд по гр.д. № 8446/ 2008 г., с което е обявена (поради привидност на сделката) нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 06.05.1986 г. и с което касаторът е осъден да заплати на ищеца М. Г. В. сумата 1 013,79 лв разноски в производството.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд не се е произнесъл по всичките му доводи и че не е обсъдил всички доказателства по делото. Според него това е процесуален въпрос, по който е необходимо да се произнесе ВКС, за да се осигури точното прилагане на закона. Повдигнат е и въпросът представлява ли обратно писмо за привидност на сделката този документ, който изхожда само от една от страните по договора. Касаторът е представил решение № 437 от 22.07.2004 г на ВКС по гр.д. № 907/ 2003 г., в което на този въпрос е отговорено отрицателно. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация – М. Г. В. чрез настойника М оспорва жалбата. Според него необосноваността на въззивното решение не е основание за допускане на касационно обжалване, а твърденията на касатора за необсъдени доводи и доказателства били именно в тази насока. Освен това поддържа, че намесата на ВКС не се налага, тъй като съдилищата прилагат закона точно и не е необходимо да се прави тълкуване на закона за създаване на практика или промяна на нова такава. Моли касационното обжалване да не се допуска.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Повдигнатият въпрос дали документ, който изхожда само от една от страните по привиден договор, представлява обратно писмо за доказване на симулацията, е от значение за изхода от конкретното дело и на този въпрос въззивният съд е отговорил положително. Счетено е, че документът съм по себе си доказва симулацията, без да са обсъждани свидетелските показания в тази насока. Обратното, в представеното с касационната жалба решение № 437 от 22.07.2004 г на ВКС по гр.д. № 907/ 2003 г. е прието, че изходящ само от една от страните по симулативната сделка документ може да е начало на писмено доказателство, но не и обратно писмо (контралетр). Въпросът е значим, тъй като ако се възприеме първото разбиране, то документът сам по себе си ще е достатъчен за разкриване на симулацията, а ако се възприеме второто – документът ще е само основание за допускане на свидетели, с които привидността да се установява. Този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като в обжалваното въззивно решение на него е отговорено по начин, различен от влязлото в сила решение на ВКС по гр.д. № 907/ 2003 г. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато с цел постановяване на решение по чл.291 от ГПК.
Съгласно чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 от ГПК вр. чл.18 ал.2 т.2 вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с оглед данъчната оценка за ? ид.ч. от недвижимият имот, дължимата в касационното производство държавна такса възлиза на 498 лв. На касаторът следва да се даде възможност да я внесе под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1650/ 14.12.2009 г. по гр.д. № 1564/ 2009 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 498 лв (четиристотин деветдесет и осем лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държана такса, или за връщане на жалбата – при изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: