О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София 08.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4827/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна п. срещу решение №24 от 04.03.2008 г. по гр. дело №1606/2007 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 03.07.2007 г. по гр. д. №1283/2006 г. на Софийския градски съд за уважаване иска на Д. Б. Г. срещу П. на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда на 03.04.2006 г. по предявеното му обвинение по чл.152, ал.1, т.2 НК. Спрямо него е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода 30.11.1998 г. – 07.12.1999 г., а наказателното производство срещу него е образувано на 27.11.1998 г. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 5 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Д. Б. Г., с. Д., Кюстендилска област, не е заявил становище.
Касаторът е изложили довод за произнасяне в обжалваното решение по съществен материалноправен въпрос относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №24 от 04.03.2008 г. по гр. дело №1606/2007 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатият от касаторите процесуалноправен въпрос е съществен, тъй като обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие със сочената от касатора практика на ВКС. По начало съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №24 от 04.03.2008 г. по гр. дело №1606/2007 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.