О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София 27.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5164/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д”О. , със съдебен адрес град Д., подадена от пълномощника му адвокат М, срещу въззивно решение №317 от 08.07.2008 год. по гр. дело № 1087/2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение №37 от 07.08.2007 г. по гр.дело №184/2003 г. на Каварненския районен съд в частта, с която по отношение на касатора е признато за установено правото на собственост на РПК „С”, град К., върху самостоятелен обект в сградата на Автогара, град К., построена в УПИ * в кв.6 по плана на град К., съставляващ търговска зала със застроена площ от 74 кв.м. и складово помещение със застроена площ от 53 кв.м. – сладкарница, разположен на първия етаж, както и в частта, с която е отхвърлен насрещният ревандикационен иск на „Д”О. срещу РПК „С” за същия имот. Въззивният съд е приел, че с влизане в сила на ЗОбС през 1996 г. съобразно разпоредбата на чл.2, ал.3 от същия закон, процесният имот е преминал в собственост на РПК „С”, която е правоприемник на ГПК „Н”. Това е така, защото съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, изграждането на сладкарницата е завършило през 1970 г. и е финансирано изцяло с кооперативни средства.
Ответникът по касационната жалба РПК „С”, град К., оспорва жалбата.
Ответникът по касационната жалба „А”АД, град К., не е заявил становще.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществен процесуалноправен въпрос относно възможността за признаване правото на собственост на РПК „С” върху процесния имот само въз основа на вписването на същия в акт за държавна собственост без да има способ за придобито право на собственост чрез сделка, отстъпено право на строеж и давност. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Приложени са четири решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №317 от 08.07.2008 год. по гр. дело № 1087/2007 г. на Добричкия окръжен съд. Повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос не е съществен, тъй като не обуславя крайното решение. Той би бил съществен ако има отношение към правилността на решението във вреда на касатора. В случая решаващите мотиви на въззивния съд, за да уважи така предявения установителен иск за собственост на РПК „С” са за наличие на предпоставките по чл.2, ал.3/отм./ ЗОбС за собственост на кооперативни организации – извършено от ГПК „Н”, чийто правоприемник е РПК „С”, строителство на сладкарницата, което е завършило до 13.07.1991 г. Само по себе си вписването на имота като собствен на ГПК „Н” в сочения от касатора констативен акт не е обусловило крайния извод на съда за основателност на иска.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №317 от 08.07.2008 год. по гр. дело № 1087/2007 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.