Р Е Ш Е Н И Е
№ 810
София, 25.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2557/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по 290 от ГПК.
С. определение № 155/21. ХІ.2008 г. постановено по настоящото дело № 2557/2008 г. на ВКС. на РБ, V гр. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на В. Търновския окръжен съд от 26.ІІ.2008 г. по в.гр.д. № 1014/2007 г. , с което е оставено в сила решението на В. Търновския районен съд от 29.VІ.2007 г. по гр.д. № 789/2006 г. за уважаване на установителния иск за собственост на ищците К. П. Б., Ц. П. П. и П. П. К. (наследници на П. П. Б. ) срещу В. к. гр. В. Търново по отношение на дворно място, представляващо имот пл. № 299 в кв. 15 по плана на с. П., общ. В. Търново, сега част от УПИ * в кв. 15 по плана на селото.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по материално правния въпрос дали в случай на отнемане на имот по силата на улично-регулационен план от 1969 г. без да е изплатено обезщетение за този имот, последният подлежи на реституция по чл. 2 ал.2 от ЗВСОНИ и съответно трябва ли в този случай да се преценява наличието на предпоставките за реституция по този закон или имотът въобще не се счита за отнет. Приетото от въззивния съд разрешение, че имотът въобще не се счита за отнет е в противоречие с т.1 от Тълкувателно решение № 6/10.V.2006 г. на ОСГК на ВКС. на РБ, констатирано от тричленния състав на ВКС. в определението по чл. 288 от ГПК.
Ответникът по касация К. П. Б. в писмена молба и бележки счита касационната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в писмените бележки.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Ищците К. , Ц. и П. П. са наследници на П. П. Б. и в това си качество са се снабдили с нот.акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка № 37 том ІІІ дело № 911/1970 г. на недвижим имот, представляващ дворно място от 1500 кв.м.съставляващо планоснимачен № 2* урегулирано в парцел **** в кв. 15 по плана на с. П. заедно с построената в него стопанска сграда-навес, което дворно място по действащата към момента на издаване на нот.акт регулация е отредено за кооперативен дом. От заключенията на назначените съдебно технически експертизи, извършени от в.лица А. К. и М. Д. П. се установява, че през 1969 г. е изменен регулационния план на селото и притежавания от ищците парцел **** в кв. 15 заедно със съседния парцел **** са сляти в един парцел ****, който е отреден за “К”. В имота съществува търговска сграда в източната му част, която засяга частта на ищците, като в него има и канал и септична яма, намираща се почти в средата на имот 299. Сградата е построена, като за нея е издаден протокол № 18 от 30 ІХ.1972 г. за дадена строителна линия и определено ниво за търговска сграда, както и строително разрешение №19/ 30.ІХ.1972 г. Мероприятието, за което е извършено отчуждаването, е осъществено с изграждането на търговската сграда, наречена “К”, като за дворното място с площ 2580 кв.м. с търговската сграда на два етажа със стоманобетонна конструкция със застроена площ 289 кв.м., от които смесен магазин на първия етаж с площ 40 кв.м., три броя складове с площ 59 кв.м., тераса с площ 32 кв.м., кафе аперитив на първия етаж със самостоятелен вход с площ 34 кв.м., билярдна зала с площ 44 кв.м., складове и сервизни помещения с площ 20 кв.м.и тераса с площ 32 кв.м., магазин на втория етаж със самостоятелно стълбище с площ 73 кв.м. и склад от 44 кв.м. е признато правото на собственост по давностно владение на ответната В. к. гр. В. Търново с нот.акт № 560 том ІІІ нот.дело № 429/2001 г. на нотариус Д. Д. с район на действие РС. гр. В. Търново.
От събраните гласни доказателства свид. Ганка И. се установява, че в незастроената част от дворното място се е извършвало зареждане на целия търговски обект и там са обръщали камионите със стока, както и е служило за паркинг на колите на кооперацията . Според свидетелите Ц част от имота в последните 10-20 години бил ограден с телена ограда на запад от канализационната шахта и тази оградена част се обработвала от сем. Б. – имало овощни дървета и посадени зеленчуци.
За да уважи предявения установителен иск за собственост на наследниците на П. П. Б. , въззивният съд е приел, че щом няма писмени доказателства за заплащане на отчуждения в полза на ответната к. недвижим имот през 1969 г., както и за уведомяване на ищците за извършената оценка на терена той не се счита за законно отчужден – т.е. ответната к. е отнела имота без законно основание. Прието е, че независимо от изградената търговска сграда и използването и на прилежащия терен за нуждите на търговската дейност, ищците по делото са продължили да владеят своя имот и са негови собственици.
Посоченото разбиране на В. Търновския окръжен съд противоречи на изискванията на чл. 2 ал.2 (Д.в.бр.107/1997 г.) на ЗВСОНИ за успешното реституиране на имота от ищците. На първо място, за да се възстанови собствеността ex lege по силата на чл. 1 от ЗВСОНИ е необходимо имота да е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми, или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и да съществува реално до размерите, в които е отчужден. Освен това процесния имот е застроен с двуетажна сграда, не е владян от ищците, изключая малка част, заградена с телена мрежа в западната част на имота. В частта, с която имота е застроен с търговската сграда, ползвана от ответната к. , както и относно прилежащия терен на тази сграда, не би могло да се възстанови собствеността на допълнителното реституционно основание, създадено с § 1 ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обезщетяване на собственоста върху одържавени имоти (ЗОСОИ). Доколко частта, използвана от ищците за овощна градина и отглеждане на земеделска продукция в заградената част с телена ограда може да се обособи в самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията по смисъла на разясненията в Тълкувателно решение № 1/1995 г. на ОСГК на ВС. на РБ т.1 и 2 , както и Тълкувателно решение № 6/10.V.2006 г. на ОСГК на ВКС. на РБ – т.1. е останало неизяснено по делото въпреки назначените технически експертизи, на които не е поставена такава задача. Необходимостта от изясняване на спора в тази част чрез допълнително заключение на експертизата изисква след отмяна на решението на въззивната инстанция, връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293 ал.3 от ГПК. Именно несъобразяване с посочените задължителни тълкувателни актове на ВС. и на ВКС. на РБ от 1995 и 2006 г. на въззивния съдебен акт е довело до нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, което налага неговата отмяна изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за изясняване на спора в посочената част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивното решение на В. Търновския окръжен съд от 26.ІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 1014/2007 г. изцяло.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: