ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 403
София, 22. април 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3926 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 24.04.2008 г. по гр.д. № 565/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Г. В. Е., представляван от адв.румова от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че по обуславящия иск въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на свидетелски показания за установяване на искането и даването на обяснения и връчването на заповед за дисциплинарно уволнение и за задължението на съда да прецени данните за заинтересованост на свидетелите, които са съществени и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата „Фолпак Г. ; О. , П. я оспорва, като счита, че правилно съдът е приел за доказани искането на обяснения и връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение, с което е установено изпълнението на задълженията на работодател при налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което е без значение обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване на решението не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси са съществени – имат значение за правото на защита, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от представените протоколи и разпита на свидетелите, които са участвали при съставянето им, се установява, че от ищеца са искани и той е дал обяснения за произведената от него некачествена продукция пред комисии в различен състав, както и че е запознат със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, но той е отказал да подпише съответните документи.
По повдигнатите въпроси въззивният съд не се е отклонил от трайно установената съдебна практика, че връчването на книжа и искането и даването на обяснения може да се доказва със всички допустими доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания, при преценяването на които съдът е длъжен да отчете евентуална заинтересованост на свидетелите. Но от последното не следва, че съдът е длъжен при обсъждането на свидетелските показания да приеме, че са неистинни показанията на свидетелите, които са в трудово правоотношение със същия работодател или имат роднинска връзка с управителя на дружеството-работодател. Съдът преценява свидетелските показания по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото и като отчита дали свидетелите имат преки впечатления от подлежащите на установяване факти и данните за евентуалната им заинтересованост.
Касационната инстанция може да проверява начина формиране вътрешното съдийско убеждение – нарушени ли са съдопроизводствени правила, както и неговата обоснованост – нарушени ли са научни, логически или опитни правила; но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение, като прави своя преценка на събраните доказателства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 24.04.2008 г. по гр.д. № 565/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.