ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 246
София, 19 март 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4746 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския апелативен съд от 03.07.2008 г. по гр.д. № 177/2008, с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд от 20.02.2008 г. по гр.д. № 1193/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът П. Н. Т., представляван от адв. С от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за противопоставимостта на прехвърлянето на обещания имот преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който е съществен и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата Ж. С. Ж. , извършващ търговия под фирмата Е. „Сими – Ж. Ж. , Велики П. , представляван от адв. Б от ШАК, я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос не е решен в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, тъй като посочената задължителна съдебна практика касае последиците от предявяването на иска, а не последиците от извършването на отчуждителна сделка след заличаване на вписната възбрана и преди вписването на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че материалноправният въпрос за противопоставимостта на прехвърлянето на обещания имот след вдигането на наложена възбрана и преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е съществен – обуславя съдържанието на крайното решение, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, тъй като обещаният имот не е собственост на обещателя, който го е отчуждил на 15.06.2007 г. след заличаване на вписаната възбрана на 14.06.2007 г. и преди вписването на исковата молба на 26.06.2007 г.
Този въпрос не е решен в противоречие с цитираното ТР ОСГК, тъй като в тълкувателното решение се разглеждат последиците на решението, постановено с участието на страната, която се е разпоредила със спорното право след предявяването на иска. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК (чл. 121, ал. 3 ГПК отм.) обаче тези последици са различни, когато вписването на прехвърлителната сделка с недвижим имот има правно значение за нейната противопоставимост (чл. 114 ЗС) или е налице добросъвестно възмездно придобиване на движима вещ с предаване на владението (чл. 78 ЗС).
Другите представени съдебни решения на Върховния касационен съд не са задължителни, тъй като не са Постановления на пленума на Върховния съд, постановени при действието на ЗУС нито Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, постановени при действието на ЗСВ, поради което повдигнатият материалноправен въпрос не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представените решения засягат други материалноправни въпроси.
По исковете за обявяване на предварителния договор за окончателен съществува трайно установена съдебна практика, че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен, макар собствеността да е прехвърлена преди вписването на исковата молба или въпреки наложената възбрана, само при успешно проведен павлов иск.
На ответника по касацията Ж. С. Ж. , извършващ търговия под фирмата Е. „Сими – Ж. Ж. , Велики П. следва да бъде присъдена сумата 600,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 03.07.2008 г. по гр.д. № 177/2008.
ОСЪЖДА П. Н. Т. от В. да заплати на Ж. С. Ж. , извършващ търговия под фирмата Е. „Сими – Ж. Ж. , Велики П. сумата 600,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.