ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 463
София, 08. май 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5234 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 10.07.2008 г. по гр.д. № 3647/2007, с което по реда на чл. 218з ГПК са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят М. А. Г., представляван от адв. М от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността извършването на нарушение да бъде доказано чрез контролна проверка, извършена значително време след основната и обясненията във връзка с нарушението, и по материалноправния въпрос за задължението на съда във всички случаи да прецени съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, които са съществени и са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата К. за з. на п. възразява срещу допускането на касационното обжалване, като счита, че повдигнатите въпроси са съществени, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и не са изложени никакви съображения за значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото. За да приеме за установени фактическите обстоятелства, въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства по делото в т.ч. обясненията на ищеца. Във въззивното решение е обсъдено съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което е без значение обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправен и материалноправен въпроси са съществени – процесуалнопрадвният има отношение към правото на з. , а материалноправният обуславя крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, като старши инспектор не е констатирал липсата на етикети с информация на български език на предлагани нехранителни стоки, като е приел, че нарушението не е тежко, с което е лишил наказващия орган от възможността да прецени тежестта на нарушението на правата на п. и да реши дали да наложи и какво административно наказание на нарушителите.
Представените съдебни решения на Върховния касационен съд не са задължителни, тъй като не са Постановления на пленума на Върховния съд, постановени при действието на ЗУС нито Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, постановени при действието на ЗСВ, поради което повдигнатите процесуалноправни въпроси не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Процесуалноправният въпрос не се разрешава и противоречиво от съдилищата нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Не са представени влезли в сила съдебни решения, в които този въпрос да е разрешен по различен начин. По него има трайно установена съдебна практика, че признанията на страната се преценяват с оглед на всички обстоятелства по делото, поради което той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Материалноправинят въпрос също не се разрешава противоречиво от съдилищата, обратното по него има трайно установена съдебна практика, че съдът във всички случаи преценява съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Същото е прието и в посочените от касатора решения на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 10.07.2008 г. по гр.д. № 3647/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.