ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 451
София, 08. май 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4453 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 14.03.2008 г. по гр.д. № 15/2007, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 18.07.2006 г. по гр.д. № 247/2006 в частта по мерките относно упражняването на родителските права.
Недоволен от решението е жалбоподателят К. Р. П., представляван от адв. Б от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на желанието на детето да бъде отглеждано от единия родител и възможността другият родител да следи по-строго неговото поведение, които са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата И. Д. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, а искането по мерките относно упражняването на родителските права е неоценяемо, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправни въпроси са съществени – обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че родената на 04.08.1991 г. Мария е заявила категорично желанието си да остане да живее при майка си, тъй като баща й пречи на тези контакти и е заплашвал, че ще се самоубие, ако тя отиде при нея. След фактическата раздяла между родителите детето живее при бащата, но не защото това е нейното желание, а поради страх от заплахите му с убийство. Имало е случай той да набоде с вилица ръката й.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите въпроси не са решени в противоречие с цитираното ППВС № 1/12.11.1974 по гр.д. № 3/1974, съгласно което мнението на детето не е задължително за съда, а се обсъжда наред с останалите обстоятелства по делото, като изхожда преди всичко от интересите на детето. Тези въпроси не се разрешават и противоречиво от съдилищата, в цитираното решение на Върховния касационен съд родителските права са предоставени на бащата, като моралната укоримост на поведението на майката е само едно от обсъдените обстоятелства. Повдигнатите въпроси нямат също значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебно практика (в т.ч. задължителна – цитираното ППВС), съгласно която желанието на детето има толкова по-голямо значение, колкото по-осъзнато е то (към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд непълнолетната М. е била на 16 г. и 6 м. и желанието й да живее при майка си се основава на начина, по който бащата препятства контактите й с нея).
Ответницата по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 14.03.2008 г. по гр.д. № 15/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.