ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260
София, 20 март 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4647 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 06.06.2008 г. по гр.д. № 3339/2006, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката М. Р. Н., представлявана от адв. А от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за значението на висящото досъдебно производство при разглеждането на иск за признаване на уволнението за незаконно, който е съществен и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата 2. С. „Леко К. , София, представлявана от адв. В от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос е съществен – има отношение към правото на защита, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено поради неизплащането на стипендиите на ученици, въпреки наличието на отчетни документи за това, за които е установено, че се неистински, но в рамките на образуваното досъдебно производство не е установено авторството на деянието.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него съществува трайно установена съдебна практика, че за спиране на производството по гражданско дело правно значение има само висящността на наказателно преследване в съдебна фаза (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК (отм.), а наличието на висящо наказателно производство в досъдебна фаза има единствено значение за началото на срока за налагане на дисциплинарното наказание (чл. 192, ал. 2 КТ). Дали наказателното преследване в досъдебната фаза е висящо, или е приключило, е без значение за проверката на законосъобразността на дисциплинарното уволнение.
Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 06.06.2008 г. по гр.д. № 3339/2006.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.