ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 245
София, 19 март 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4518 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 27.06.2008 г. по гр.д. № 2668/2007, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 19.07.2007 г. по гр.д. № 90/2007, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 – 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „Бутилираща к. минерални води Б. ; ЕООД, София, представляван от адв. С от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за съществуването на трудоустрояване, когато работник с трайна нетрудоспособност може да изпълнява заеманата длъжност, без да е необходима промяна на условията на труд и за необходимостта от изрично разрешение за прекратяване на трудовия договор от инспекцията по труда за всяко основания за закрила, които са съществени и първият е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата И. Н. Д., представляван от адв. Н от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд и не се разрешават противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправни въпроси са съществени – обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е трудостустроен, тъй като с ЕР на ТЕЛК му е призната трайна загуба на работоспособност 58% за срок от три години и е преценено, че може да изпълнява заеманата длъжност. Ищецът е боледувал и от захарен диабет, поради което работодателят е поискал от инспекцията по труда разрешение за уволнението, получил е такова по чл. 333, ал. 1, т. 3, но не получил разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
Представените съдебни решения на Върховния касационен съд не са задължителни, тъй като не са Постановления на пленума на Върховния съд, постановени при действието на ЗУС нито Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, постановени при действието на ЗСВ, поради което повдигнатите процесуалноправни въпроси не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Първият повдигнат въпрос не се разрешава и противоречиво от съдилищата. По него съдът е приел, че при тези обстоятелства работникът е трудоустроен, същото е прието и в посочените от касатора решения на Върховния касационен съд. Вторият повдигнат въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата (по него не е представена различна съдебна практика), обратното по него има трайно установена съдебна практика, че преди уволнението е необходимо да бъде поискано и получено разрешение от инспекцията по труда за всяко отделно основание за закрила.
Ответникът по касацията претендира разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 27.06.2008 г. по гр.д. № 2668/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.