Определение №181 от по гр. дело №96/96 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
       №         181                    
 
                                                               гр.София, 10.03.2009 г.                                               
 
                                                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и девета година в състав:
 
                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА              
                             ЧЛЕНОВЕ:             ЛИДИЯ РИКЕВСКА    
                                                                БРАНАСЛИВА ПАВЛОВА
                                                                
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева  гр.д.№ 3101 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
           
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Г. срещу решение № 201 от 14.04.2008 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 107 от 2008 г., с което е обезсилено решение № 236 от 20.12.2007 г. по гр.д. № 451 от 2007 г. на Русенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Г. Г. срещу „С” ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ и за заплащане на сумите: 627 лв. незаконно удържано трудово възнаграждение, 175 лв. обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ и 4 500 лв. обезщетение по чл.226, ал.1, т.2 от КТ и е прекратено производството по делото. Обжалва се и решението в частта, с която е оставено в сила решението на Русенския районен съд за отхвърляне като неоснователни на предявените от Х. Г. Г. срещу „С” ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
 
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът „С” ООД не взема становище по жалбата.
 
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да обезсили първоинстанционното решение в частта по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, чл.128 от КТ, чл.226, ал.2 от КТ и чл.226, ал.1, т.2 от КТ, въззивният съд е приел, че същите са разгледани от съда в нарушение на императивните изисквания на чл.116 от ГПК /отм./- тези искове не били предявени с исковата молба, а едва с молбата-уточнение на иска. Тоест, съдът се е произнесъл по съществения за делото процесуалноправен въпрос затова, счита ли се за предявен иск, чиято цена или основание не са конкретизирани в исковата молба. По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.100, ал.4 от ГПК /отм./, според която нередовно предявения иск се счита предявен от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на уточнението на иска. Поради това касационното обжалване на решението на РОС в тази част следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на касатора е законосъобразно: наложено е с мотивирана писмена заповед, след изискване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ и за действително извършено от касатора нарушение на трудовата дисциплина- неявяване на работа след 27.11.2006 г. Съдът е счел, че уведомлението на касатора до работодателя му от 27.11.2006 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с едностранно предизвестие от страна на работника на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, не е довело до прекратяване на това трудово правоотношение, тъй като не са били налице основанията на чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Тоест, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда и който е посочен от касатора в молбата-становище от 01.12.2008 г., е дали едностранното изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някои от основанията по чл.327 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение или това прекратяване настъпва само ако действително е било налице посоченото от работника основание по чл.327 от КТ. По този въпрос няма трайна практика на ВКС, поради което произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 14.04.2008 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 107 от 2008 г.
 
Касаторът е освободен от държавна такса съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.
 
НАСРОЧВА делото за ………………………….., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top