О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
гр.София, 07.09. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 680 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. З. Г. срещу решение от 12.01.2009 г. на Софийския градски съд, II-А въззивно отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 19.02.2007 г. по гр.д. № 7* от 2005 г. на Софийския районен съд, 29 състав в обжалваната част за отхвърляне на предявения от Б. З. Г. срещу В. Л. М. /заместен в хода на производството от наследниците си по закон Р. Г. М.а, Л. В. М. и В. В. М./ иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване правото на собственост на Б. З. Г. върху имот с пл. № 2* от кв.28 по плана на София, в.з. Банкя с площ от 693 кв.м., представляващ реална част от УПИ IV-1320, кв.28 по плана на гр. Б., находящ се в гр. Б., В. зона, ул.”С” № 1 при съседи: улица, улица, парцел ****span lang=EN-US>II- за терен на МВР и УПИ IV-1320.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за действителността на разпоредителна сделка с имот- съпружеска имуществена общност, извършена от единия от съпрузите, в отношенията между този съпруг и трети лица. Освен това, налице била непълнота на закона и поради това било от значение произнасянето на ВКС по въпроса за вида недействителност на договора за делба на имот, сключен без участието на съпруг на един от съделителите /висяща недействителност по чл.22, ал.3 от СК или абсолютна недействителност по чл.75, ал.2 от ЗН/. В противоречие с практиката на ВКС било и произнасянето на въззивния съд и по въпроса за действителността или нищожността на договора за продажба на чужда вещ и затова, дали разпореждането с вещ- част от която е СИО, извършено от единия съпруг, без съгласието на другия, прави цялата сделка нищожна или само частта от нея, касаеща частта от имота, която е СИО.
В писмен отговор от 03.04.2009 г. ответниците по жалбата Р. Г. М.а и В. В. М. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Ответникът Л. В. М. не взема становище по жалбата.
Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: С обжалваното решение Софийският градски съд по същество е отхвърлил предявения от Б. З. Г. иск за собственост върху имот в гр. Б., като е приел следното: Делбата по гр.д. № 4* от 1969 г., по силата на която наследодателят на Б. Г. З. Г. е станал изключителен собственик на имот в кв. Симеоново, който впоследствие е заменил за процесния имот в гр. Б., е призната от съда за нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН, поради неучастието в нея на съпругата на З. Г. Н. Г. , която е притежавала част от този имот в СИО със съпруга си З. Г. Последващата тази делба сделка /договора от 31.08.1970 г. за замяна на имота на З. Г. в кв. Симеоново с процесния имот в гр. Б., който по това време е бил държавен/ също е призната от съда за нищожна на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.13, ал.3 от СК от 1968 г. /отм./, поради липса на дадено съгласие от съпругата Н за това разпореждане.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора материалноправни въпроси /1. За вида на договора за делба на имот, сключен без участието на съпруг на един от съделителите и за действителността или не на този договор- абсолютна недействителност по чл.75, ал.2 от ЗН или сделка, за която се прилагат правилата на чл.22, ал.3 от СК от 1985 г., респ. чл.13, ал.3 от СК от 1968 г./отм./, 2. Затова дали сделката, с която единият съпруг се е разпоредил по време на действието на СК от 1968 г. /отм./ със съсобствена недвижима вещ, част от която е СИО, без съгласието на другия съпруг, е нищожна, относително недействителна или действителна и 3. А. е нищожна- дали тази нищожност засяга цялата сделка- за целия имот или касае само частта от имота, която е била СИО/ са от значение за правилното решаване на делото. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата: Видно от решение № 3* от 11.12.1971 г. по гр.д. № 2* от 1971 г. на ВС, Първо г.о. и определение № 130 от 19.12.2008 г. по гр.д. № 3* от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. противоречиво се решава от съдилищата въпроса, дали делбата на съсобствен недвижим имот, без участието на съпруг на съсобственика, е абсолютно нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН или е сделка, за която се прилагат разпоредбите на чл.22,ал.3 от СК от 1985 г., респ.чл.13,ал.3 от СК от 1968 г./отм./. В решение № 1* от 1971 г., решение № 2* от 1971 г., решение № 46 от 12.01.1973 г. по гр.д. № 2* от 1972 г. на ВС, Първо г.о., решение № 613 от 01.06.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Второ г.о. и др. се приема, че разпоредителната сделка с недвижим имот- СИО, извършена от единия съпруг по време на действието на СК от 1968 г. /отм./, без съгласието на другия съпруг, е абсолютно нищожна, в решение № 884 от 1974 г. на ВС, Първо г.о. и др. се приема, че такава сделка е относително недействителна, а в доктрината се поддържа становище, че тази сделка е действителна като продажба на чужда вещ или че е незавършена сделка поради неосъществяване на целия предвиден за нея фактически състав. Съществува различна практика на съдилищата и по въпроса дали горепосочената недействителност обхваща цялата сделка или само част от нея- за тази част от имота, която е СИО. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение на СГС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.01.2009 г. на Софийския градски съд, II-А въззивно отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2007 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора Б. З. Г. да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
УКАЗВА на Г. , че в случай на невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на П. на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.