1
определение по гр.д.№ 1958 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр.София, 27.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1958 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. на артистите в България срещу решение № R I-60 от 09.06.2009 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д.№ 1048 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 123 от 01.07.2005 г. по гр.д.№ 18 от 2004 г. на Районен съд- гр.Ц. за отхвърляне на предявения от С. на артистите в България срещу Община Ц. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на С. върху имот с площ от 14 973 кв.м., находящ се в землището на гр.Ахтопол, м.”Коросията”, част от имот пл.№ 00016 в масив 107 по плана за земеразделяне, ползван като почивна база на С..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в посочени от касатора решения на тричленни състави на съда /решение № 1209 от 27.09.2001 г. по гр.д.№ 2353 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1503 от 11.10.2002 г. по гр.д.№ 1938 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по въпроса за предпоставките за признаване на правото на собственост на сдружения с нестопанска цел върху застроени от тях преди 13.07.1991 г. имоти. Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът Община Ц. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от С. на артистите в България срещу Община Ц. установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че е придобил правото на собственост върху претендирания имот на основание чл.2, ал.3 от Закона за общинската собственост, тъй като не е доказал теренът, върху който е изградена почивната база да е бил предоставен на С. от Държавата за строеж на такава почивна база и тъй като не било доказано, че намиращите се в имота сгради са били построени към 13.07.1991 г. Освен това е прието, че част от намиращите се в процесния имот постройките /бараките/ не представлявали сгради и постройки по смисъла на чл.2, ал.3 от ЗОбС. Прието е за неоснователно и твърдението на ищеца за придобиване на имота по давност, тъй като съгласно чл.86 от ЗС /редакция до изм.с ДВ бр.33 от 1996 г./ не могат да се придобиват по давност държавни и общински имоти, а съгласно пар.1 от ЗД на ЗС /ДВ бр.46 от 2006 г., с последващи изменения/ давностният срок за такива имоти е спрян до 31.12.2012 г.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение, поставеният от касатора правен въпрос за предпоставките за признаване на правото на собственост на сдружения с нестопанска цел върху застроени от тях преди 13.07.1991 г. имоти е от съществено значение за правилното решаване на спора. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочените от касатора решения на тричленни състави на ВКС, в които е прието, че изградените от кооперациите и сдруженията с нестопанска цел до 13.07.1991 г. сгради и прилежащият терен към тях са тяхна /а не общинска/ собственост, независимо от това дали теренът, върху който са построени сградите, е бил предоставен от Държавата на кооперациите и сдруженията с нестопанска цел и независимо от това дали на същите е било учредено право на строеж върху този терен. Тоест, налице е противоречиво решаван от съдилищата въпрос, поради което касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на С. на артистите в България срещу решение № R I-60 от 09.06.2009 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д.№ 1048 от 2007 г.
ДАВА едноседмичен срок на С. да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 733,20 лв. /седемстотин тридесет и три лева и двадесет стотинки/ и да представи вносен документ затова в деловодството на ВКС.
УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на горепосочения срок делото да се доклазва за насрочване в открито съдебно заседание или евентуално за прекратяване.
ПРЕД СЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.