О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87/10
гр.София,28.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1378 описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. А. срещу решение № 236 от 21.04.2009 г. на Плевенския окръжен съд, II граждански състав, постановено по в.гр.д. № 656 от 2008 г., с което по същество е оставено в сила решение № 90 от 15.05.2008 г. по гр.д. № 58 от 2004 г. на Н. районен съд за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба имот УПИ X-134 в кв.16 по регулационния план на с. И., Плевенска област, одобрен със заповед № 328 от 06.08.1992 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с посочени от касаторката решения на ВКС, постановени преди приемането на новия ГПК, по следните въпроси: 1. Дали, когато допуснатият до делба имот може да се раздели на дялове, съответни на броя на колената наследници на бившия собственик на този имот, делбата следва да се извърши чрез теглене на жребие, по реда на чл.292 от ГПК /отм./ или имотът следва да бъде изнесен на публична продан и 2. Н. ли е имот, който може да се обособи в толкова дяла, колкото са съделителите по делото.
Ответниците Н. М. Г., В. В. П. и С. В. Г. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за изнасяне на допуснатия до делба недвижим имот на публична продан, въззивният съд е приел, че той е неподеляем и за него не са предявени в срок претенции за възлагане по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./. Макар че от заключението на съдебно-техническата експертиза да било установено, че имотът може да бъде разделен на два самостоятелни УПИ, съдът е счел, че делбата не може да се извърши по реда на чл.292 от ГПК /отм./, тъй като в този случай вместо да се прекрати собствеността между страните, ще се създаде нова съсобственост между част от съделителите /между наследниците на починалия син на бившите собственици на имота В, В. П. и С. Г. /. На следващо място е прието, че имотът е неподеляем, тъй като делбата е било допусната между четирима съделители при квоти 6/12 ид.ч., 4/12 ид.ч., 1/12 ид.ч. и 1/12 ид.ч., а имотът не можел да бъде разделен на 12 дяла.
Това решение противоречи на приетото в посочените от касаторката решение № 805 от 12.12.2003 г. по гр.д. № 508 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 604 от 18.10.2002 г. по гр.д. № 235 от 2001 г на ВКС, Първо г.о., решение № 177 от 19.05.1991 г. по гр.д. № 1* от 1990 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 380 от 29.07.1988 г. по гр.д. № 292 от 1988 г. на ВС, Първо г.о., според които е допустимо да се извърши делба чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./ или чрез теглене на жребие по колена- ако за наследниците от всяко коляно /а не за всеки един от тях/ може да се обособи отделен дял от допуснатия до делба имот. А когато е допусната делба между пряк наследник и наследници на друг такъв наследник, делбата се извършва по колена, след което се извършва делба и на предоставения в общ дял на наследниците на починалия пряк наследник имот. В настоящия случай е налице именно такава хипотеза: делбата е допусната между пряк наследник на бившите собственици на имота Д дъщеря им М. А. и наследниците на починал друг техен пряк наследник- наследниците на починалия им син Велико Т. Г. Г. , В. П. и С. Г.
Налице е противоречие между обжалваното решение и решения № 477 от 08.07.2005 г. по гр.д. № 146 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. и № 659 от 27.11.2003 г. по гр.д. № 316 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о. по въпроса може ли да се извърши делба чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./ на имот, който може да бъде разделен на толкова дяла, колкото е броя на съделителите: Както бе посочено по-горе, в обжалваното решение е прието, че разпределение на делбения имот по реда чл.292 от ГПК /отм./ може да се извърши, само ако имотът може да се раздели на цели 12 дяла, тъй като делбата между четиримата съделители била допусната при квоти 6/12 ид.ч., 4/12 ид.ч., 1/12 ид.ч. и 1/12 ид.ч., а в горепосочените решения на ВКС е прието, че разпределение по чл.292 от ГПК /отм./ може да се извърши, ако имотът може да се раздели на толкова дяла, колкото е броя на съделителите /в настоящия случай 4/.
П. всичко гореизложено налице е основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд следва да се допусне.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. Т. А. срещу решение № 236 от 21.04.2009 г. на Плевенския окръжен съд, II граждански състав, постановено по в.гр.д. № 656 от 2008 г.
ДАВА на М. А. едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 57,60 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ и да представи в деловодството на ВКС вносен документ затова.
УКАЗВА на същата, че при непредставяне в деловодството на ВКС на вносен документ за внесената държавна такса в дадения й срок, касационната жалба ще бъде върната, а делото на ВКС- прекратено.
Делото да се докладва след изтичане на горепосочения срок за насрочване или евентуално за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.