ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 345
гр. София, 26.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1684 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Н. П. срещу решение № 143 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 220/09 г. на Окръжен съд гр. С.. Касаторът счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация ВПК “Н” с. Ч. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 24 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 47/08 г. на Районен съд гр. Ч., с което предявения от Т. Н. П. срещу ВПК “Н” с. Ч. иск за делба на сграда – ресторант “Р” и на терена към нея е отхвърлен.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. Както е прието и в Тълкувателно решение № 1/09 г. от 19.02.2010 г., ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. Настоящият състав приема, че в изложението към основната жалба са формулирани въпроси за допустимостта на иск, постановен при липса на процесуална легитимация на ответника и дали съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само на базата на предявеното основание. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Що се касае за изложението към допълнителната жалба, в нея не са формулирани специфични за делото въпроси. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без да са идентични с обжалваното решение, не са достатъчни за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба. Поддържаните от втория процесуален представител на касатора основания по същество представляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разрешеният от съда въпрос, обуславящ основателността на предявения иск, няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а има значение с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора на страните по делото, за това по второто изложение ВКС не дължи произнасяне.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
Въззивният съд е приел, че касаторът не е съсобственик, а наемател на обекта в който извършил подобрения. Според техническа експертиза, ресторант „Р” е изграден от РПК през 1981 г. От касатора било извършено разширение и ремонт на съществуващата сграда, съгласно одобрени проекти, като РПК е собственик и на присъединеното. На ищеца не било учредено право на строеж, надстрояване и пристрояване по реда на чл. 63 или чл. 66 ЗС, нямало и наведени твърдения за наличие на основанията по чл. 94 – 98 ЗС. Затова, независимо че на ЕТ „Е” бил издаден акт за узаконяване на пристройка, той не създава права на съсобственост. За подобренията ищецът можел да предяви иск да му бъдат заплатени, но построеното не го прави съсобственик на преустроеното. Ако касаторът считал че е съсобственик въз основа на давностно владение, нямало пречка да предяви иск за делба като се позове на чл. 79 ЗС. Изложил е и мотиви, че ответната к. е била валидно представлявана в процеса от нейния председател.
Според решение № 1* от 23.11.2001 г. по гр. д. № 181/2001 г. на ВКС IV ГО, въззивният съд не обезсилва обжалвано пред него решение на първоинстанционния съд, ако то е постановено при нередовност на исковата молба, а сам взема мерки за отстраняване на нередовностите. В случая няма нередовност на исковата молба. Що се касае за представителството на ответната к. съдът е изложил мотиви в подкрепа на становището си, че тя е била валидно представлявана от избрания управител, затова обжалваното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочения по-горе въпрос.
Решението на въззивният съд, в частта, в която е прието, че ако касаторът претендира че е съсобственик въз основа на давностно владение няма пречка да предяви иск нов иск за делба на това друго основание е в противоречие с приетото в решение № 526 от 02.10.1995 г. по гр. д. № 403/95 г. на ВС I ГО, според което съдът може да допусне делба на имот и по непредявено от ищеца основание за произход на съсобственост, щом като е доказано възражение на ответника за друго придобивно основание за съсобственост.
С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос дали съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само на базата на предявеното основание е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 220/09 г. на Окръжен съд гр. С..
УКАЗВА на Т. Н. П. в едноседмичен срок да внесе 40 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: