О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1274
гр.София, 16.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1112 от 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Н. срещу решение № 48 от 23.03.2009 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 742 от 2008 г., с което е отменено решение № 191 от 30.05.2006 г., поправено с решение № 440 от 09.11.2006 г. по гр.д. № 1 от 2006 г. и вместо него е постановено решение за уважаване на предявен от Р. А. К. срещу О. Н. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собственост и предаване на владението върху следния недижим имот: УПИ III-1412, отреден за общински пазар, находящ се в кв.92 по сега действащия план на гр. Н. от 2004 г. с площ от 733 кв.м. при граници: УПИ I-762, отреден за общежитие и от три страни улици.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушеие на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Касаторът твърди, че по въпросите по силата на какво настъпва отчуждаването на имот при действието на ЗПИНМ в редакцията му от преди 1956 г. /по силата на улично-регулационния план или след заплащане на обезщетение/ и налице ли са предпоставките за реституция на имоти по чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, когато процесният имот е публична общинска собстеност и не съществува като отделна кадастална единица към момента на реституцията въззивният съд се е произнесъл в противоречие със следните решения на ВКС: ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3 от 1994 г. на ОСГК на ВКС, решение № 736 от 17.07.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1* от 21.11.2001 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 2* от 02.02.2004 г. по гр.д. № 2* от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Ответникът по жалбата Р. А. К. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че процесният имот е реституиран на ищеца по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, тъй като е бил отнет от наследодателя му без да е законно отчужден /въпреки влезлия в сила още през 1950 г. улично-регулационен план, предвиждащ отчуждаването на имота за районна прогимназия и пансион, тъй като този имот не е бил завзет от О. до 1956 г. и за него не е било платено обезщетение на собствениците, съгласно чл.74а от ЗПИНМ във връзка с чл.39 от ЗПИНМ, след изменението на тази разпоредба с И. бр.54 от 1956 г. той не се считал за отчужден/. Приел е също така, че са налице и другите предпоставки на ЗВСВОНИ за реституция на този имот- имотът се намирал в собственост на О. Н. и съществувал реално до размерите, в които е отчужден.
С оглед на тези мотиви в решението на въззивния съд и приетото в посоченото от касатора решение № 1* от 21.11.2001 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., налице е противоречиво решаван от съдилищата въпрос: дали имот, претендиран за реституция по реда на ЗВСВОНИ, съществува реално до размерите, в които е отчужден по смисъла на чл.2, ал.3 от ЗВСВОНИ, ако към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ /а в случая към датата на влизане в сила на изменията в ЗВСВОНИ, публ.в ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./ този имот не е съществувал като отделна кадастрална единица, бил е предназначен за обществено обслужване и предназначението му е било реализирано: в обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е прието, че имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, въпреки че към 22.11.1997 г. той не е представлявал самостоятелен парцел, а като част от парцел ****span lang=EN-US>I по регулационния план на гр. Н. от 1987 г. е бил отреден за общежитие, което е било реализирано, а в горепосоченото решение на ВКС по гр.д. № 1* от 2001 г. е прието обратното. Тоест, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице противоречие между обжалваното решение и посоченото от касатора решение № 2* от 02.02.2004 г. по гр.д. № 2* от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о., тъй като това решение касае имот, отчужден по реда на чл.55а от ЗПИНМ за жилищно строителство, в който случай отчуждаването настъпва по силата на самото решение на ИК на градския или окръжния народен съвет, а по настоящото дело се касае за отчуждаване на имот за реализиране на обществени мероприятия /изграждане на прогимназия и общежитие към нея/ по реда на чл.39 от ЗПИНМ,в който случай отчуждаването настъпва по силата на регулацията, само ако е извършено преди влизане в сила на изменението на ЗПИНМ с И. бр.54 от 1956 г. и преди тази дата имотът е завзет или определеното за него обезщетение е заплатено, като противен случай съгласно разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ /нова от 1956 г./, отчуждаването настъпва след заплащане на обезщетение.
Не е налице противоречие и с решение № 736 от 2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС, Второ г.о. Различното решаване на въпроса, дали е извършено отчуждаване, по двете дела се дължи не на различно решаване на съществения за тези две дела материалноправен въпрос как настъпва отчуждването по училно-регулационен план при действието на ЗПИНМ, а поради различните събрани доказателства и доказани обстоятелства по двете дела: в решението на ВКС по гр.д. № 1* от 2006 г. е прието, че отчуждаване е извършено, тъй като на бившите собственици е било платено обезщетение, като този извод е направен след съвместна преценка на събраните по делото доказателства /оценителни протоколи и акт за държавна собственост от 1977 г., в който са описани платежните документи, с които е изплатено обезщетението/, докато по настоящото дело Смолянският окръжен съд е достигнал до извод за липса на отчуждаване на имота поради това, че за него не е било изплатено обезщетение, като това обстоятелство е прието за установено с оглед събраните по делото свидетелски показания и липсата на писмени доказателства за заплащане на такова обезщетение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 от 23.03.2009 г. на Смолянския окръжен съд по в.гр.д. № 742 от 2008 г. по касационната жалба на О. Н. .
Д. да се докладва на П. на отделението за насрочване в открито съдебно заседание, тъй като съгласно чл.84, ал.1, т.3 от ГПК касаторът О. Н. е освободен от заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.