№ 195
гр.София, 10.02.2010r.
в името на народа
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д-N 1760 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.06.2009г. по гр.д. № 3243/ 2008г., с което Софийски градски съд е отхвърлил иск на Д. Г. К. срещу „Топлофикация София“А. за сумата 1080 лева, на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – Д. Г. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешавай противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът „Топлофикация София“А. в писмено
становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 25.07.2008г. по гр.д. №13435/2007г. на Софийски PC, е отхвърлил иска на жалбоподателката за сумата 1080 лева, предявен на основание чл.45 ЗЗД. Съдът е приел, за установено, че жалбоподателката е собственик на магазин и мазе в гр. С., ул.“Цар И. А. ;№19, като в мазето е разположена абонатна станция и принадлежащи към нея съоръжения на ответника, който захранва сградата с парно и топла вода от 1983г.становено е било също така, че за исковия период от 11.06.2005г. до 11.06.2007г. дружеството е ползувало мазето и съоръженията в него, но с това ползуване съдът е приел, че работници и служители на дружеството не са причинили виновно и противоправно вреди на жалбоподателката чрез използуване на нейното собствено мазе, тъй като чл.67, ал. З от Закона за енергетиката посочва, че такова ползуване е допустимо, безвъзмездно е и собственикът трябва да го търпи.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че с решението е разрешен съществен правен въпрос, а именно относно възможността да се търси отговорност на основание чл.45 ЗЗД за вреди от юридическо лице при неправомерно увреждане при ползуване на имот на собственика, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, разрешен е в противоречие с практиката на ВКС и е разрешавай противоречиво от съдилищата- основания за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Позовава се на практиката, обобщена с Постановление №7/1959г. на Пленума на ВС, относно непозволеното увреждане и възможността и юридически лица да носят отговорност за вреди, когато еа виновно и противоправно причинени.
В конкретния случай съдът действително се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за правилното решаване на спора, но е дал разрешение на същия в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в Постановление №7/1959г. на Пленума на ВС, според което юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, но отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като е прието, че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена от закона в защита на собствеността, както и на другите права и интереси на гражданите и има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и това разбиране е залегнало в трайната и непротиворечива практика на ВКС. В случая не липсва съдебна практика по въпроса за възможността да се търси отговорност за вреди на основание чл.45 ЗЗД от юридическо лице при неправомерно увреждане на имот на собственика, но е въпрос на доказване от страна на ищеца наличието на противоправно поведение и причинната връзка между същото и вредите, а евентуалната неправилна преценка на доказателствата не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е дейност на съда по разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Ето защо настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване в конкретния случай.
Не е посочена от жалбоподателката и противоречива практика на съдилища по приложение на чл.45 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма, което би било основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на
решение от 24.06.2009г. по гр.д. № 3243/ 2008г. на Софийски
градски съд на основание чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, по жалба на
Д. Г. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ