ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 692
София, 06.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 132 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. п. гр. П., против въззивното решение № 521 от 16 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 495 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2008 г., с което е отменено решение № 469 от 28 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г. в частта, с която е бил отхвърлен искът на Н. А. А. за осъждане на касатора да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за частта над 3000 до 5000 лева и касаторът е осъден да заплати на А. още 2000 лева, а в останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е необосновано, защото присъденото обезщетение като размер не е съобразено с принципите на справедливостта и е завишено, след като срещу ищеца са водени още две наказателни дела, приключили с присъди и не е установена причинно-следствена връзка между прекратяването на договора на ищеца за кадрова военна служба, отказа за достъп до класифицирана информация и воденото срещу него наказателно производство. В допълнение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че постановеното решение е в противоречие с практиката на съдилищата и нееднаквото разискване и решаване на дължимия размер на обезщетенията за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но само за преки и непосредствени вреди; в противоречие с практиката на съдилищата съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Представят се две решения на апелативен съд.
Ответникът Н. А. А., чрез процесуалния му представител адв. Н, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че жалбата е нередовна, защото не е посочено точно и мотивирано изложение на касационните основания и не се посочва съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който налага допускането на касационното обжалване; не е посочена особената значимост на спора за правото; не се иска констатация на нарушено материално право, свързано с предмета на делото, нито се излагат доводи за процесуално нарушение, довело до недопустимост на решението; не е ясно защо жалбоподателят счита, че посочените решения са правилни и защо ги счита за относими към конкретния случай.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че за воденото срещу ищеца наказателно производство, продължило една година и четири месеца, от което той е претърпял неимуществени вреди, изразили се в стрес, потиснатост, отчаяние и неизвестност, обтягане на отношенията в семейството, проблеми при осъществяване на контактите с дъщеря си от първия брак по време на мярката за неотклонение „домашен арест“ и в общуването с приятели, колеги и познати, като неимуществените вреди следва да се обезщетят с 5000 лева; съдът е посочил, че срещу ищеца са водени и две други наказателни производства, които са приключили с освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, както и че не е установена причинно-следствена връзка между прекратяването на договора на ищеца за кадрова военна служба, респективно — отказа за достъп до класифицирана информация и воденото против него наказателно производство.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Макар касаторът не е успял да формулира изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, от изложението към касационната жалба е видно, че се поставят въпроси относно справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с критерия, даден в чл. 52 от ЗЗД и необходимостта от преценка на всички доказателства по делото, за да може този размер да бъде определен по справедливост. И двата поставени въпроса са изключително значими, но тяхното разрешаване от въззивния съд не е сторено в противоречие с практиката на съдилищата, която е посочена от касатора. При определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди неслучайно законодателят не е поставил предели в абсолютни цифри, тъй като справедливото репариране на вреди следва да вземе предвид особеностите и характерните белези на всеки отделен случай, които са не само отражението върху личността, връзките й със семейството и обществото, но и други специфични затруднения и вреди, които незаконното наказателно производство е довело в правната сфера на ищеца. Това е посочил и съдът в атакуваното решение, като е заявил, че приетият от него за справедлив размер на обезщетение е определен не чрез просто аритметично изчисляване, а с преценка на всички събрани по делото доказателства. Затова по първия значим въпрос не е налице разрешение в разрез с това, дадено от други съдилища.
По втория проблем отново не се наблюдава подобно разрешение, което да нарушава всеобщо възприетия и установен в закона (според приложимия към атакуваното решение процесуален ред – в чл. 188 от отменения ГПК) порядък – съдът да преценява всички доказателства по делото и доводи на страните. В случая касаторът посочва, че съдът не е взел предвид други наказателни производства срещу касатора, както и липсата на причинна връзка с други претърпени от него вреди, но, както вече беше посочено, съдът е изразил становище и е взел предвид и тези обстоятелства, поради което и по втория посочен въпрос не е налице основание за допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Ответникът не претендира присъждане на разноски, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 521 от 16 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 495 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: