О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 03.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 51 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. И. Н. и Г. Н. Н. – двамата от с. О., обл. Пазарджик, чрез процесуалния им представител адв. С, против въззивното решение № 425 от 19 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 635 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 45 от 5 юни 2007 г., постановено по гр.д. № 289 по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, както и необоснованост, защото с петитума на исковата молба са били формулирани две искания, а съдът не е направил разграничение между тях, което би довело до извода, че искането за премахване на сградата е основателно с оглед ТР 31/84 г. на ОСКГ, а второто искане съдържа в себе си и преустановяване на дейността на ответника. Инкорпорирано в самата жалба е и изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, в което се изтъкват основания за допустимост на жалбата до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК – решението противоречало на практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, защото актовете на административните органи и служби, с които е било разрешено дадено строителство и стопанска дейност, не обвързват съда при предявяване на претенцията по чл. 109 от Закона за собствеността, след като строежът и осъществяваната в него стопанска дейност са незаконни (сочат се ТР № 31/74 г. на ОСКГ и решение № 819 от 2007 г. на ІVб ГО на ВКС).
Ответникът И. Н. , в качеството му на едноличен търговец “И”, не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че страните са собственици на съседни имоти, като построената от ответника сграда, предназначена и използвана като работилница за ремонт на мебели, е законно построена въз основа на надлежно издадени строителни книжа, без отклонение от тях; постройката не пречи на касаторите да осъществяват правото си на собственост в пълнота, макар шумът от производствената дейност на ответника да надвишава установените санитарно-хигиенни норми, но това обстоятелство не налага премахване и демонтиране на сградата; ищците могат да искат премахване на вредните въздействия по друг ред.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане.
Касаторът не е успял да формулира ясен въпрос, но от изложението му следва да се приеме, че се поставя питането актовете на административните органи и служби, с които е било разрешено дадено строителство и стопанска дейност, обвързват ли съда при предявяване на претенцията по чл. 109 от Закона за собствеността, след като строежът и осъществяваната в него стопанска дейност са незаконни. Поставеният въпрос е изключително важен по принцип и правилният отговор по него е очевиден, но не може да обоснове допускането на атакуваното решение до касационен контрол, тъй като неговото разрешаване от касационния съд не би довело до различни изводи по спора, тъй като решаващите изводи на въззивния съд имат друг акцент. Въззивният съд е приел, че за защита на правата си ищците следва да предявят друг иск, който да взема предвид именно вредните въздействия, на които са подложени. Значим въпрос по спора би бил искането за демонтиране на работилницата включва ли в себе си и искане производствената дейност да бъде преустановена. Такъв въпрос обаче не е задаван, поради което съдът не може да разглежда подобен въпрос. Ето защо атакуваното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1-3 от ГПК.
Ответникът не претендира разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
На последно място, за пълнота на изложението, касационният съд намира за нужно да отбележи, че напълно неправилно е разбирането, изразено от процесуалния представител на касаторите, че искът по чл. 109 от Закона за собствеността бил неоценяем. Както вече съдът се е произнесъл в рамките на настоящото производство с определение № 103 от 14 октомври 2008 г., предявеният негаторен иск за защита на правото на собственост от всяко действие, което пречи на упражняването на правото на собственост в пълнота, е вещен по естеството си и като такъв е оценяем. Когато в чл. 280 ал. 2 от ГПК законодателят определя обжалваемият интерес като критерий за допускане до касационен контрол, той не прави разлика между вещни и облигационни искове. Ето защо преценката за обжалваемия интерес е задължителна и при вещните спорове.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 425 от 19 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 635 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: