О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София, 03.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 12 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. И. К. от гр. Х., чрез процесуалния му представител адв. Т, против въззивното решение № 279 от 9 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 306 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2008 г., с което е отменено решение № 753 от 27 септември 2005 г., постановено по гр.д. № 694 по описа на районния съд в гр. Х. за 2003 г. в частта за основанието на иска и вместо него е постановено осъждане на касатора да заплати на ответното дружество сумата от 5942,70 лева, представляващи липса на неотчетени парични средства, предоставени на касатора с разходен касов ордер от 1999 г. за закупуване на материали на дружеството.
В жалбата се сочи, че решението е преди всичко недопустимо, защото отговорността на касатора не трябва да се търси по реда на чл. 207 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда, а по реда на осъществяване на намалена имуществена отговорност, уредена в чл. 206 ал. 1 във вр. с чл. 210 от Кодекса на труда, тъй като претендираната щета не е с неустановен произход, нито ответникът има качеството на отчетник, а предвиденото в закона рекламационно производство не е проведено, което прави иска недопустим; решението е и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото дружеството съзнателно е възпрепятствало изясняване на спора чрез икономическа експертиза, злоупотребявайки с доказателствената тежест в производството, която касаторът носи – унищожаването на касовите книги препятства извършването на посочената от ВКС експертиза, а съвкупността от останалите доказателства оборвали датата на касовия ордер. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се иска допускане до касационен контрол по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК, като се представят две решения и едно определение на ВКС, а спазването на процедурите по чл. 154 от ГПК (отм.), се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, но се сочат и едно решение и едно определение на ВКС. Ясно формулирани въпроси за произнасяне от касационната инстанция липсват, като касаторът вместо това е изложил своите изводи по спорните според него проблеми.
Ответникът “Х” АД гр. Х., чрез процесуалния си представител адв. М, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че жалбата е неоснователна, но преди всичко недопустима, защото първият въпрос не стои за разглеждане с оглед изричното указания на ВКС в отменителното решение, а вторият въпрос не е поставен като съществен такъв в решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че правната квалификация на иска, предвид задължителните указания по реда на чл. 218з ал. 1 от ГПК (отм.), е по чл. 207 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда за отчетническа отговорност при липси; спорният разходен касов ордер не е установено да е антидатиран, а сведенията на главната счетоводителка на дружеството са изолирани; давността за иска не е изтекла, предвид специалната такава по чл. 207 ал. 3 от Кодекса на труда.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане.
Касаторът не е успял да формулира ясно процесуалноправни въпроси, но може да се приеме, че от изложението би могло да се извлекат въпросите допустим ли е иск по чл. 206 ал. 1 от Кодекса на труда при неразвита процедура по чл. 210 от Кодекса на труда и нарушено ли е правилото на чл. 154 от ГПК (отм.), ако съдът изрично не се е произнесъл по истинността на документа в диспозитива на решението. И двата въпроса са значими по принцип.
Първият процесуалноправен въпрос, независимо от неговото принципно значение, не е относим към разглеждания спор. Видно от атакуваното решение, никъде в него съдът не е разисквал хипотезата на вреда, причинена на работодателя при небрежност или от ръководител при и по повод упражняването на ръководните му функции, за да се предполага, че следва да се приложат правилата за ограничената имуществена отговорност. При това положение поставеният въпрос не обосновава допускане до касационен контрол по нито една от посочените хипотези, а представените съдебни актове по тази причина не се обсъждат.
Вторият поставен процесуалноправен въпрос също не дава причина да се допусне касационното обжалване на атакуваното решение. Въпросът е основополагащ и важен както въобще за правото, така и за конкретния спор, но не е разрешен по начин, който да се различава от възприетото в представените съдебни актове, както и да налага ново произнасяне с оглед коригиране на съществуваща практика по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Според атакуваното решение съдът е приел, че оспорването на процесния разходен касов орден не е доказано при условията на пълно и главно доказване и е използвал това обстоятелство в мотивите си по делото. Ето защо липсата на изрично посочен диспозитив в атакуваното решение при прието недоказано оспорване не представлява такова съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на решението. По посочените причини и по този въпрос не следва да се допусне касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК.
Ответникът не претендира разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 279 от 9 октомври 2008 г., постановено по в.гр.д. № 306 по описа на окръжния съд в гр. Х. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: