О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 03.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 45 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. Т. У. и М. Г. У. – двамата от гр. В., чрез процесуалния им представител адв. Б, против въззивното решение № R-І-59 от 4 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 679 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 14 юни 2007 г., постановено по гр.д. № 420 по описа на районния съд в гр. Б. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото съдът недопустимо е изменил договорната воля на страните и е достигнал до изцяло необосновани заключения по съществото на спора, тъй като касаторите са престирали грижи и издръжка във вид, обем и качество съобразно постигнатата с прехвърлителите договореност, независимо от различното им местожителство и характера на професията на касатора, налагаща продължително отсъствие от страната; прехвърлителката е работела не от финансова нужда, а защото е била деен човек, макар касаторите винаги да са й превеждали нужните средства; до смъртта на прехвърлителите никой не е поискал развалянето на договора; инстанциите са се произнесли по непредявени искания – в исковата молба не се съдържало твърдение, че не са полагани грижи спрямо Т. У. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се иска допускане до касационен контрол по реда на чл. 280 ал. 1 от ГПК, без да се уточнява основанието за това и без да са формулирани изрично въпроси. Сочи се, че с ТР № 96/1966 г. на ОСГК е определен обемът на грижите, дължими по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, съобразно уговореното между страните; на страните по договора им е било известно, че касаторът работи на кораб, което налага отсъствието му от страната за продължителни периоди от време, но не са поставили условие за промяна на това обстоятелство, което е в унисон с възприетото в решение № 123 от 2 септември 2003 г. по гр.д. № 650 по описа на ІІ ГО на ВКС за 2002 г., а след като прехвърлителите са били съгласни с насрещната престация, договорът е изпълнен, както предвижда решение № 216 от 23 юни 1996 г., постановено по гр.д. № 636 по описа на ІІ ГО на ВКС за 1995 г.; незаконосъобразно е прието, че не са доказани грижи по отношение на прехвърлителя Т. У. , а в исковата молба не се и съдържа такова твърдение; липсва обосновка и мотиви защо твърденията на ищцата се приемат, което е в противоречие с решение № 70 от 17 март 1977 г. по гр.д. № 3* по описа на ІІ ГО на ВС за 1976 г.
Ответницата З. Г. У. от гр. Б., чрез процесуалния си представител адв. Л, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че жалбата е неоснователна, защото приобретателите по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, а задължението за изпълнение е за целия период на действие на договора, включително и когато са с отдалечено местоживеене, но не различното местоживеене е мотивирало съда да приеме иска за основателен, а неполагането на грижи и издръжка и недаването на необходимото внимание и загриженост; установено е, че прехвърлителите в случай на нужда са разчитали на други лица; съдът се е мотивирал ясно; неправилно се твърди, че не следва да се взема предвид изпълнението спрямо Т. У. , защото задължението е неделимо и дължимата престация трябва да се даде към всички кредитори.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че съвкупността от доказателствата по делото сочи, че ответниците не са доказали изпълнение на задължението си за издръжка и грижи по отношение на прехвърлителите, като Й. е идвал, когато е бил в страната, а М. е посещавала свекърва си всеки месец; липсват доказателства как са изпълнявани задълженията по отношение на Т. У. ; не е ясно от кого са внесени сумите по сметката на З. У. ; разделното местоживеене само по себе си не обуславя неизпълнение на договора, но по делото не е установено изобщо изпълнението по отношение на Т. У. , а спрямо З. У. не е установено точно и добросъвестно изпълнение.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане.
Касаторът не е успял да формулира ясно процесуалноправни или материалноправни въпроси, но може да се приеме, че от изложението би могло да се извлекат въпросите неизпълнение на задълженията по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане ли е различното местоживеене на страните, ако промяна в местоживеенето не е предвидено в договора; съгласието на прехвърлителя с означената в договора престация сочи ли на изпълнение на договора; може ли съдът да се произнесе по отношение даваните грижи и за някой от прехвърлителите, ако по отношение на него липсва такова твърдение за неоказани грижи в исковата молба; налице е липса на обосновка и мотиви.
Първите два материалноправни въпроса са изключително важни, но извън контекста на приетото от съда в атакуваното решение. Въззивният съд е приел, че различното и отдалечено местоживеене по принцип и в конкретния случай не е форма на неизпълнение на алеаторния договор, но установеното неполагане на грижи от страна на касаторите е проявление на това неизпълнение. Ето защо е без значение дали страните са уговорили изрично различното местоживеене и дали са били съгласни с характера на работата на сина си. По тези два въпроса липсва основание да се допусне касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Третият процесуалноправен въпрос е твърде значим, но касаторите не са посочили по кой ред искат допускането на решението до касационен контрол. Още повече, че е налице и съдебна практика по въпроса, но касаторите по-скоро са изложили съображенията си за допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за касиране на решението в същинското касационно производство, а не за допускане до такова. Липсата на обосновка на посочения въпрос препятства допускането на решението до касационен контрол.
Последният от поставените въпрос е основен процесуалноправен въпрос, но в случая съдът не е дал различно разрешение от това, което е дадено в цитираното в изложението на касаторите съдебно решение на ВС. Въззивният съд е изложил ясни мотиви, в които е посочил кои факти приема за установени и защо, както и своите изводи въз основа на тях. Затова не може да се приеме, че е налице липса на мотиви. И по този въпрос не може да се допусне касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Ответницата не претендира разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № R-І-59 от 4 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 679 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: