О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 06.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 106 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. А. М. от гр. Л., в качеството му на Е. “А” чрез процесуалния му представител адв. М, против въззивното решение № 456 от 6 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 112 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 203 от 11 ноември 2005 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Р. за 2005 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото чрез ревизия е установена липса, като чрез цесия “В” ЕООД е прехвърлило вземането си за 2700 лева от тази липса на касатора; не е необходимо вземането да бъде установено със съдебно решение, за да бъде цедирано, още повече, че към момента на ревизията двете ответници са били работници на касатора и на прехвърлилия вземането; размерът на липсите е доказан с експертиза; съдът неправилно не е съобразил решението си с указанията на апелативния съд. В друга молба, отново наречена “касационна жалба”, която обаче е очевидно допълнение към касационната жалба, се сочи, че точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК налага отмяната на решението и постановяване на ново. Допълнително извън посоченото в касационната жалба се сочи само, че неправилен е изводът на съда, че не е отговорно материално отговорно лице, което не е подписвало стокови разписки и месечни отчети и че неправилно съдът приел, че са неприложими разпоредбите на гражданските закони, както и че за частта от претенцията извън цесията няма изложени мотиви. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочат абсолютно същите обстоятелства, както в касационната жалба и втората молба. Формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси няма.
Ответниците Г. И. И. и Й. И. Д., чрез процесуалния си представител адв. Е, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват, че жалбата е недопустима, защото касаторът не е изложил основания по чл. 280 ал. 1 от ГПК, а по същество жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че ответниците по иска са имали качеството на материално отговорни лица; липсата на бригадна отговорност прави солидарното осъждане на ответниците невъзможно; зареждането на магазина със стоки е ставало от двата търговеца-работодатели, като всички стокови разписки са подписвани от Г. И. , която следва да носи имуществена отговорност; пълната имуществена отговорност може да бъде реализирана само по съдебен ред, като ако вземането не бъде установено с влязло в сила съдебно решение, то не може да бъде прехвърлено на трето за трудовото правоотношение лице, поради което договорът за цесия на вземането между двамата работодатели е нищожен и искът за 2700 лева е неоснователен; неоснователен е искът и в останалата част, защото разпоредбата на чл. 130 от ГПК (отм.) не може да намери приложение при пълната имуществена отговорност на отчетник, тъй като наличието на вреди и техния размер е елемент от фактическия състав на чл. 211 от КТ във връзка с чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ и следва да бъде установен по категоричен начин от работодателя, а постъпилите в магазина стоки са водени само стойностно и не може да се определи кои от тях са били на касатора и кои на другия търговец.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът не е успял да формулира какъвто и да е материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съображенията, изложени в двете жалби и изложението към тях, изразяват изцяло оплакванията на касатора от незаконосъобразността на атакуваното решение, несъобразяването с указанията на съда при предходното касационно разглеждане на спора, така и липсата на обоснованост на определени тези. Подобни оплаквания обаче се обхващат от хипотезата на чл. 281 от ГПК и представляват основания за същинското касационно обжалване. Съобразно новия процесуален ред, до такова обжалване се стига едва в случай, че касационната жалба бъде допусната до касационно разглеждане посредством специалната процедура на чл. 288 от ГПК, като за целта касаторът следва да посочи онези основания, обхванати от чл. 280 ал. 1 от ГПК, които биха предпоставили интереса от разглеждането на спора в касационно производство. Простото позоваване на някоя от описаните в посочения текст хипотези – противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешаване от съдилищата или значимост по отношение на точното прилагане на закона и развитието на правото, обаче не може да доведе автоматично до този резултат, тъй като законът обвързва изброените хипотези с поставянето на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика или различно от начина, по който е разрешаван от други съдилища, или разрешаването му би имало значение за установяването на нова съдебна практика или за изменение на съществуваща такава. След като поставени въпроси в този аспект липсват, а извличането им от текста на жалбата е недопустимо предвид принципа на диспозитивност на гражданския процес, съдът не може да допусне касационното разглеждане на спора.
Ответниците претендират присъждане на разноски, като са представили и адвокатско пълномощно за 1000 лева, които им се дължат при условията на чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 456 от 6 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 112 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г.
ОСЪЖДА Д. А. М. от гр. Л., в качеството му на Е. “А”, със седалище и адрес на управление в гр. Л., бул. “. № 57, да заплати на Г. И. И. и Й. И. Д. – двете с адрес в гр. Р., ул. “Н” № 11, вх. 3, ет. 2 ап. 3, сумата от 1000.00 (хиляда) лева сторени от тях разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: