ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1175
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 898 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б като процесуален представител на Г. С. Б. от гр. П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 02.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 931/2008г.
Ответникът по касационната жалба ЦИ “индустрия България” ЕООД София /в ликвидация/ е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Паз. ОС е отменил решението на Пазарджишкия районен съд от 16.ІХ.2008г. по гр.д. № 3041/2007г. в отхвърлителните му части по претенциите за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумите 9622.11лв. и за обезсилване на издадения изпълнителен лист по гр.д. № 19908/2007г. на СРС и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на Г. Ст. Б. , че ЦИ И. България” ЕООД /в ликвидация/ не му дължи 9622.11лв., представляващи суми за трудово възнаграждение за месеците март и април 2006г. и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, и е обезсилил издаденият по гр.д. № 19908/2007г. на СРС изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 571/2007г. на ЧСИ Н. Т.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че между страните не е съществувало трудово правоотношение. Ответникът, сега касатор, е бил управител на ищцовото дружество, като управлението му е било възложено с договор за управление от 23.VІ.2004г., сключен между него и едноличният собственик на капитала П. В. В този договор подробно са уредени правата и задълженията на Б. , включително и това да получава възнаграждение за дейността си като управител, определено по размер в допълнително споразумение. Такова допълнително споразумение е обективирано върху бланка за трудов договор на 20.VІІ.2004г., но то не е довело до възникване на трудово правоотношение, а е само анекс към договора за управление, тъй като няма необходимото съдържание на трудов договор съобразно изискванията на чл.66 от КТ, а в него е посочен само размерът на възнаграждението. При това положение ищецът не дължи на ответника трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ след заличаването му като управител с решение от 13.ІV.2006г. по ф.д. № 640/2004г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, без такъв да е формулиран, касационно обжалване по който следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК. Твърди се, че е безспорно наличието на договор за управление между страните и на трудов договор от 20.VІІ.2004г., които са пораждали действие и са изпълнявани в продължение на около две години, че съдебно-графологичната експертиза по категоричен начин е доказала, че волята на едноличния собственик и на Б. чрез бланката трудов договор е била единствено да уредят възнаграждението на управителя, но не и другите реквизити, изискуеми за напълно действителен трудов договор. Сочи се, че решението противоречи на това на първоинстанционния съд, че е необосновано и с противоречиви изводи, че следва да се допусне касационно обжалване за точното прилагане на закона. Щом въззивният съд приема, че бланката трудов договор може да се счита за анекс или допълнително споразумение към договора за управление, за какъв трудов договор или за наличие на какво трудово правоотношение може да става дума.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По силата на чл.280 ал.1 от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационното обжалване по новия ГПК е факултативно, а не задължително. Предпоставка за допускането на такова е жалбоподателят да мотивира интересът си от него. За да може касационният съд да прецени налице ли са основанията за това, касаторът следва да формулира съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на съдилищата или които са от значение за точното прилагане на закона. Съдът не може да извлича служебно тези въпроси, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в чл.6 от ГПК, и в нарушение на правото на защита на противната страна.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал същественият материалноправен въпрос, който според него е произнесен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата /такава не сочи/ и е от значение за точното прилагане на закона. Релевираните в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но не такива по чл.280 ал.1 от ГПК, а те са предмет на касационна проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато. Липсата на основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване прави невъзможна преценката за наличието и на твърдените допълнителни такива по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска.
На ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящото производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, Четвърти въззивен състав, от 02.ІІ.2009г. по гр.д. № 931/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: