ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1174
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 782 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Т като процесуален представител на К. Д. Я. от гр. П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 24.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 1017/2008г.
Ответницкът по касационната жалба О. у. “В” гр. П. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Плевенският окръжен съд е отменил решението на Плевенския районен съд от 20. ХІ.2008г. по гр.д. № 3148/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от К. Я. срещу ОУ “В” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението със заповед от 09.VІ.2008г. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е законно. То е извършено при наличие на съкращение на заемания от ищцата щат за детска учителка за учебната 2008/2009г. със заповед от 02.ІV.2008г. поради закриване на водената от нея подготвителна паралелка. Съкращението е съобразено с разпоредбите на Наредба № 3/18.ІІ.2008г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета, позволяващи извършване на промени в числеността и по време на учебна година. Към момента на утвърждаване на новото щатно разписание от директора на училището не е бил изготвен списък – образец № 1 за следващата учебна година, какъвто, съответстващ на утвърденото през м.април 2008г., е съгласуван с РИО П. на 25.ІХ.2008г. Макар че това е станало след прекратяване на трудовото правоотношение, следва да се приеме наличието на реално съкращение, настъпило още с утвърждаване на новото щатно разписание, наложено от финансови затруднения. Работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, тъй като длъжността на ищцата е била единствена. Съобразена е и закрилата по чл.333 от КТ с оглед заболяването на ищцата – работодателят е поискал и му е дадено разрешение от ОИТ за уволнението и е съобразил и мнението на ТЕЛК от 12.V.2008г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасянето от въззивния съд по материалноправните въпроси за наличие на съкращение, от кога започват действията на работодателя по осъществяване на съкращението – преди или след утвърждаване и съгласуване на новото щатно разписание, за защитата по чл.333 и за подбора. Във връзка с това са изложени съображенията на касаторката за необоснованост на изводите на въззивния съд по посочените въпроси, като само по втория такъв се сочи, че произнасянето е в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът трябва да е съществен, като решаването му по различен начин трябва да води до различен изход по спора по делото.
Релевираните в разглеждания случай въпроси са съществени за спора по делото, следователно е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. Касаторката, обаче, не е заявила нито едно от допълнителните основания за това по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК, с изключение на втория въпрос, но и по него не е посочила решение на ВКС или на друг съд, на разрешението по което противоречи това в атакуваното решение. Пространните й съображения в изложението са такива за необоснованост на изводите на въззивния съд, която е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, което подлежи на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото. При това положение е невъзможна преценката за наличие на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК в кумулативна връзка помежду им предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., от 24.ІІІ.2009г. по гр.д. № 1017/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: