ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1471
София, 28.10. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1021 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. З като процесуален представител на О. Р. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 26.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 44/2009г.
Ответницата по касационната жалба Б. С. Д. от с. П. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Кюстендилският окръжен съд е отменил решението на Дупнишкия РС от 19.ІХ.2008г. по гр.д. № 669/2007г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявеният от Б. Д. срещу О. Р. иск, като я е възстановил на работа на длъжността “готвач” в ДВПР с. П.. В останалите му уважителни части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на разпоредбите на чл.195 ал.1 и чл.193 ал.1 от КТ. В уволнителния акт, издаден въз основа на две докладни записки – № СЗ-03-23/23.V.2007г. и № СЗ-03-23/01.VІ.2007г., е посочено, че дисциплинарното наказание се налага за това, че ищцата не е изпълнявала разпорежданията на директора на дома, създавала лош климат за работа и че наредила на Ел. В. – работник кухня – приготвянето на сутрешната закуска, въпреки че това е било нейно задължение, поради което между двете възникнал скандал. Не са конкретизирани нарушенията по време, място и с оглед обективните им признаци. Ищцата е отказала да получи писмо на кмета на ответната община, с което са искани обяснения по първата докладна записка, с оглед на което за посочените в тази записка нарушения задължението по чл.193 ал.1 от КТ е изпълнено. Писмените обяснения по втората докладна записка са дадени пред директора на ДВПР с. П., а не пред работодателя – общината, който е надлежния орган, поради което за сочените в нея нарушения писмени обяснения не са искани.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото. Изложени са съображения за законосъобразност на дисциплинарното уволнение на Д. и за неправилно приложение на разпоредбите на чл.193 и чл.195 от КТ, без да са формулирани конкретни въпроси. По приложението на чл.192 от КТ се сочи, че не е изследван въпросът дали е налице упълномощаване на директора на ДВПР да изисква и пред него да се дават обяснения.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По силата на посочената разпоредба по сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и такова се допуска на въззивно решение, в което съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос от съществено значение за спора по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал съществените за изхода на спора процесуалноправни и/или материалноправни въпроси /с изключение на процесуалноправния за неизследване налице ли е упълномощаване на директора на ДВПР да изисква и приема обяснения за извършени дисциплинарни нарушения, който, обаче, касае само единия от двата сами по себе си решаващи изводи на въззивния съд, поради което допускането на касационно обжалване само по него не би било от значение за спора/, по които въззивният съд се е произнесъл с атакуваното решение. Релевираните в изложението съображения представляват неговата оценка на действията му по налагането на дисциплинарното наказание и че те са в съответствие с предвидените в закона правила. Касационният съд, обаче, е съд по правото, а не по фактите. С оглед на това предмет на касационна проверка е дали осъществяването от въззивния съд на процесуалните действия по събирането и проверката на доказателствата е съобразено с процесуалните правила, както и дали правилно е приложен материалният закон. Произнесени от въззивния съд въпроси от такъв характер не са релевирани като основание за допускане на касационно обжалване. Сочените като такива съображения биха могли да се възприемат като оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, но то е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, което подлежи на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото. Следва да се отбележи в тази насока, че с оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, заложен в разпоредбата на чл.6 от ГПК, е недопустимо касационният съд служебно да извлича съществените въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, което би било и в противоречие с правото на защита на противната страна. При липсата на основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване /посочване на произнесените от въззивния съд въпроси/ е невъзможна преценката за наличието и на допълнителното такова по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
За пълнота следва да се отбележи още, че основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице, когато няма практика по приложимата по разглеждания спор правна норма, или когато съществуващата практика не е в съответствие с вложения в нея смисъл и поради това тя следва да бъде изоставена, или когато нормата е неясна или непълна и се нуждае от тълкуване. В разглеждания случай нито една от тези хипотези не се твърди от касатора, а и не е налице. Нормите на чл.193 и чл.195 от КТ са ясни и по приложението им има богата и непротиворечива практика на съдилищата, която според настоящия състав не се нуждае от промяна. Освен това, касаторът с бланкетното си становище в тази насока не е обосновал твърдението си за необходимостта от допускането на касационно обжалване по въпроса за приложението на нормите в случая поради значението му за точното им прилагане, както и за развитие на правото.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд, ГК, от 26.ІІІ.2009г. по гр.д. № 44/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: