ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1170
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 817 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Й. Н. от с. Е., обл. Шумен, приподписана от адвокат, срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 10.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 752/2008г.
Ответниците по касационната жалба В. А. Н. от с. Е., Община Ш., Община Н. пазар и контролищата страна Прокуратура на РБ не са заявили становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Шуменският окръжен съд е оставил в сила решението на Новопазарския районен съд от 07. Х.2008г. по гр.д. № 100/2008г., с което е отхвърлена молбата на Н. Й. Н. за промяна на бащиното и фамилното му имена на Х. Ж.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в разглеждания случай не е налице нито една от предвидените в чл.19 от ЗГР предпоставки за исканата промяна. Молителят е български гражданин, изповядващ християнска религия, с баща българин и майка рускиня, не се отрича от баща си и от славянската си принадлежност, не смята да приема мюсюлманска такава. Твърдението му, че въз основа на творчески процес си избрал посочените имена, увлечението му не са важни обстоятелства по смисъла на закона. Според съдебно-психологична експертиза дискомфортът, за който той говори, не е нарушил по никакъв начин неговото интелектуално и социално функциониране.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – за правото на промяна в имената при наличие на важни обстоятелства – дълбоко лични, вътрешни, които не застрашават по никакъв начин обществото, който въпрос е от значение за развитието на вътрешното право. Основание за правото на име, съответстващо на личностната убеденост и психологическа нагласа, се съдържа и в чл.9 от ЕКЗПЧОС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е изложил никакви съображения защо според него произнасянето от въззивния съд по посочения материалноправен въпрос е от значение за развитието на правото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице в случаите, когато не е налице практика на съдилищата по съществен за спора въпрос, или когато съществуващата практика не е в съответствие със заложения в закона смисъл и поради това тя следва да се изостави, или когато по спора е приложима норма, която е непълна или неясна и се нуждае от тълкуване. Такива обстоятелства в случая нито се твърдят, нито са налице. По приложението на чл.19 от ЗГР има постоянна и по същество непротиворечива съдебна практика, която според настоящия състав не се нуждае от промяна. Следва да се отбележи още и че искането на касатора е в противоречие с разпоредбите, касаещи образуването на бащиното и фамилното имена /чл.13 и чл.14 от ЗГР/, имащи императивен характер. Според тях бащиното име на всяко лице – български гражданин – се образува от собственото име на бащата, а фамилното му име е фамилното или бащиното име на бащата, които правила не са в разрез с правата на свобода на мисълта, съвестта и религията, предвидени в чл.9 от КЗПЧОС.
Ето защо се налага извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 10.ІІ.2009г. по гр.д. № 752/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: