ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1168
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 686 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. М като процесуален представител на И. М. С. от гр. Ст. З. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 12.І.2009г. по в.гр.д. № 654/2008г.
Ответницата по касационната жалба А. М. Г. от гр. Ст. З. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решението на Старозагорския районен съд от 11.ІІІ.2008г. по гр.д. № 1661/2007г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен поради погасяване по давност предявеният от И. С. срещу А. Г. и Т. Г. иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне до размера на 1/3 ид.част на договор от 18. Х.1990г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и грледане, сключен между М, от една страна, и от друга А. Г. по време на брака й с Т. Г. , предмет на нот.акт № 186/1990г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че правото на касатора – ищец да иска разваляне на договора до размер на 1/3 ид.част от прехвърления с него имот е погасено по давност. Прехвърлителят М. С. е починал на 20.VІ.2001г., поради което това право е можело да се предяви до изтичането на 20.VІ.2006г. на 5 годишния давностен срок съобразно разпоредбите на чл.87 ал.5 и чл.114 ал.1 от ЗЗД, тъй като началото на срока е смъртта на прехвърлителя, а искът е предявен на 25. Х.2007г., за което съдът се е позовал на решение № 394 по гр.д. № 663/2003г. на ВКС, състав на ІІ ГО, и на решение № 398 по гр.д. № 667/2003г. на ВКС, състав на ІІ ГО. Като неоснователни са оценени доводите на касатора в тази връзка, че са от значение за началото на давностния срок знанието му за съществуване на процесния договор, както и узнаването от него на факта на неизпълнението му от ответниците. Въпреки изводът за погасяване на правото за разваляне на договора по давност, въззивният съд е разгледал и по същество предявеният иск, като е приел за установено, че ответниците не са изпълнявали поетите към прехвърлителя задължения за издръжка и гледане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасянето от въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос, изразяващ се в необсъждането на показанията на св. Ш на нот.покана, връчена на ищеца на 27.V.2003г., което е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.19 от ТР № 1/04.І.2001г. и т.12 от ТР № 1/17.VІІ.2001г. на ОСГК на ВКС, и по съществен материалноправен въпрос, че за да бъде упражнено правото на наследниците, които не са страна по договор за издръжка и гледане, съществуването на такъв договор трябва да им бъде известно, още повече че в случая у ищеца е поддържано съзнателно заблуждение от страна на ответниците, че няма прехвърляне на имоти, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС /такава не се сочи/ и поради това е от значение за точното прилагане на ЗЗД.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът трябва да е съществен, като решаването му по различен начин трябва да води до различен изход по спора по делото.
Релевираният от касатора процесуалноправен въпрос е съществен по принцип, но не е от значение в разглеждания случай. Действително, въззивният съд не е изложил изрични съображения относно нотариалната покана от 27.V.2003г. и показанията на св. Ш, че са разбрали през 2003г. за прехвърлянето на имота на ответниците. Но това е така поради изводът на съда по същество, че доводите на касатора, основаващи се на това обстоятелство, са неоснователни, тъй като началото на давностния срок съвпада с датата на смъртта на прехвърлителя, когато вземането на ищеца е станало изискуемо. А твърдението си в изложението, че произнасянето на въззивния съд по този материалноправен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, касаторът не е подкрепил с посочване и представяне на решения на касационния съд.
По твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът не е изложил никакви съображения защо според него произнасянето по релевирания материалноправен въпрос не е в съответствие със закона и защо допускането на обжалването ще е от значение за точното му прилагане. Това основание е налице в случаите, когато не е налице практика на съдилищата по съществен за спора въпрос, или когато съществуващата практика не е в съответствие със заложения в закона смисъл и поради това тя следва да се изостави, или когато по спора е приложима норма, която е непълна или неясна и се нуждае от тълкуване. Такива обстоятелства в случая не са налице, а и касаторът не ги твърди в по същество бланкетното си изложение по посочения въпрос. Служебното им извличане от касационната инстанция е недопустимо с оглед заложеният в разпоредбата на чл.6 от ГПК принцип за диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на противната страна. При това положение е невъзможна преценката за наличие на предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, граждански състав, от 12.І.2009г. по гр.д. № 654/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: