ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1172
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 778 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Т като процесуален представител на Л. Т. А. от гр. К. срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 12.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 762/2008г.
Ответникът по касационната жалба “З” АД гр. К. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Врачанският окръжен съд по въззивна жалба само на ответника е оставил в сила решението на Врачанския районен съд от 05.VІІІ.2008г. по гр.д. № 636/2008г. в обжалваната му част, с която Л. Т. А. е осъден да заплати на “З” АД 1444лв., представляваши причинена от ответника вреда в резултан на отчетническа дейност, изразяваща се в липсата на 950бр. жабки за тръбно скеле, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска 29.ІІ.2008г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че касаторът е заемал отчетническа длъжност “технически ръководител” при ищеца до прекратяването на трудовото правоотношение помежду им на 22. Х.2007г. В качеството си на такъв той е получил срещу подпис в личен картон имущество, включително 950бр. жабки за тръбно скеле. За връщането на жабките при напускането му в картона не е извършено отбелязване. Представеният протокол № 2/12.VІІ.2007г., на който ответникът се позовава, не е подписан от инвентаризационната комисия, а само от МОЛ на двата склада, в които са установявани наличностите, което не обосновава извод, че жабките са били в наличност при извършената инвентаризация. Такъв извод не следва и от гласните доказателства. При това положение е доказано неустановено по произход състояние на неотчетност на жабките, като не са събрани доказателства, тежестта за което е била на ответника, за причина за това, освобождаваща го от отговорност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като произнасянето от въззивния съд по съществените въпроси допустимо ли е за установяване предаване на имущество да бъдат поставяни непредвидени в закона или в други надлежни правила формални изисквания /изобщо и в частност относно лицата, подписали приемо-предавателният документ/ и при съставяне на предавателен документ, подписан от МОЛ, но в нарушение на установената от вътрешни за предприятието правила за оформяне на предаването на имуществото, опорочено ли е предаването и пречка ли е неперфектният от тази гледна точка документ за установяване на факта на предаването, е от значение за точмното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е посочил кой е нарушения от въззивния съд нормативен акт и не е изложил никакви съображения защо според него произнасянето по релевираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице в случаите, когато не е налице практика на съдилищата по съществен за спора въпрос, или когато съществуващата практика не е в съответствие със заложения в закона смисъл и поради това тя следва да се изостави, или когато по спора е приложима норма, която е непълна или неясна и се нуждае от тълкуване. Наличието на такива обстоятелства в случая касаторът не твърди в по същество бланкетното си изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. А служебното им извличане от касационната инстанция е недопустимо с оглед заложеният в разпоредбата на чл.6 от ГПК принцип за диспозитивното начало в гражданския процес и с оглед правото на защита на противната страна. При това положение е невъзможна преценката за наличие на предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГК, от 12.ІІ.2009г. по гр.д. № 762/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: