ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1180
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 540 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. С като процесуален представител на А. Б. А. – С. и Х. И. С., и двамата от гр. Н., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 18.VІІ.2008г. по в.гр.д. № 353/2008г.
Ответницкът по касационната жалба А. Б. К. от гр. В. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Несебърския районен съд от 21.ІІ.2008г. по гр.д. № 401/2006г., с което е развален сключеният между А договор, предмет на нот.акт № 14/2005г., за продажба от първия на втората на ? ид.част от втори жилищен етаж от сграда, находяща се в гр. Н., А. К. е осъден да заплати на С. 10000лв., представляващи заплатената част от продажната цена на имота, и е отхвърлен предявеният от С. срещу К. иск за присъждане на 1249.50лв., представляващи разноски по нотариалното изповядане на договора.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че искът за разваляне на договора е основателен. Стоянова не е изпълнила задължението си, поето с договора, да заплати до 31. ХІІ.2005г. остатъкът в размер на 35000лв. от цената на закупения от нея имот. Като неоснователни са оценени възраженията на ответницата, че не е отчетено, че е било висящо производство по предявения от нея срещу ищеца иск за оспорване на произхода му от Б. К. , в качеството си на чийто наследник той се легитимирал като собственик на продадения имот, че с решение от 02.ІІ.2006г. по гр.д. № 1967/2005г. на ВОС искът е бил уважен и че след отхвърлянето на иска от ВКС с влязло в сила решение тя правила множество опити да се свърже с К. и да изпълни задължението си по договора, но не могла да го открие, поради което той е неизправна страна. Съдът е приел в тази връзка, че спорът относно произхода на К. предхожда сключването на 25.ІІ.2005г. на процесния договор – делото по него е образувано още през 2002г., то е било висящо към 2005г., страните по договора не са уговорили отлагателно условие за заплащането на остатъка от цената с оглед изходът на спора за произход. Отправената от С. до К. нотариална покана и твърдението й за опити да го издири, за да му плати, са без значение за спора, тъй като тези действия са извършени след уговорения срок – след влизането в сила през 2007г. на решението по спора за произход.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасянето от въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос, изразяващ се в непреценката доколко кредиторът-ищец е изправна страна и като такава може да иска разваляне на договора, с оглед и на обстоятелството, че търговските банки откриват банкови сметки на трето лице само след представяне на изрично писмено пълномощно от него. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две решения на състави на ВС, в по едно решение на ПлАС и на СГС и едно решение по ВАД. Сочи се и че доколкото всяко тълкуване на материалния закон е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като е посочена незадължителна практика на състави на ВКС/ и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът трябва да е съществен, като решаването му по различен начин трябва да води до различен изход по спора по делото.
На първо място следва да се отбележи, че решенията на СГС по гр.д. № 1102/2004г. и на ПАС по гр.д. № 371/2001г. не може да се вземат предвид при преценката за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като няма данни те да са влезли в сила, а само такива решения представляват съдебна практика по смисъла на посочената разпоредба. Не следва да се взема предвид и решението по ВАД № 33/1996г. от 01. Х.1996г., тъй като то не е постановено от съд.
По релевирания от касаторите процесуалноправен въпрос те не са посочили и представили доказателства за противоречива практика по разрешаването му. В представените решения на ВС № 156/01.ІІІ.1985г. и № 97/12.ІІ.1986г. са разрешени материалноправни въпроси за освобождаването на длъжника от отговорност, когато кредиторът не дава съдействие за изпълнението на длъжника или неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. Този материалноправен въпрос, обаче, не е възведен от касаторите като основание за допускане на касационно обжалване, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, заложен в разпоредбата на чл.6 от ГПК, не може да бъде предмет на проверка в тази насока. От друга страна, произнасянето на въззивния съд по него не е в противоречие с посочените решения, тъй като в тях не е разрешен въпросът, предмет на атакуваното решение, може ли да настъпи забава на кредитора, освобождаваща длъжника, с недаване на съдействие от негова страна за изпълнение на вече просрочено задължение на длъжника.
По твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване касаторите не са изложили никакви съображения защо според тях тълкуването на материалния закон, без да са посочили кой, ще е от значение за точното му прилагане и за развитие на правото. Това основание е налице в случаите, когато не е налице практика на съдилищата по съществен за спора въпрос, или когато съществуващата практика не е в съответствие със заложения в закона смисъл и поради това тя следва да се изостави, или когато по спора е приложима норма, която е непълна или неясна и се нуждае от тълкуване. Такива обстоятелства в случая не са налице, а и касаторът не ги твърди в по същество бланкетното си изложение в тази връзка. Служебното им извличане от касационната инстанция е недопустимо с оглед заложеният в разпоредбата на чл.6 от ГПК принцип за диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на противната страна. При това положение е невъзможна преценката за наличие на предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, пети граждански състав, от 18.VІІ.2008г. по гр.д. № 353 /2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: