О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр.София, 22.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 656/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. С. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд – Добрич № 498 от 22.10.2008 г. по в.гр.д. № 594/ 2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд – Добрич по гр.д. № 591/ 2008 г. в частта му, с която са отхвърлени исковете, предявени от касатора против „Ш„Епископ К. П. ” за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 27.02.2008 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „домакин-касиер”, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 116,38 лв, за заплащане на неплатено трудово възнаграждение в размер 205,26 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществени процесуални и материални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, решавани са противоречиво от съдилищата и са решени в противоречие с практиката на ВКС. Такъв въпрос бил този за възможността за паралелно съществуване на две щатни разписания на длъжностите при един и същ работодател, както и за допустимостта трудово правоотношение да бъде прекратено поради прекратяване на щата по старо щатно разписание. Поставен е и въпросът дали Националният класификатор на професиите и длъжностите (НКПД) има само пожелателен характер (както счел въззивният съд) или е задължителен за работодателя, който съкращава съответната длъжност. Според касатора съществен е и въпросът налице ли е заобикаляне на закона тогава, когато възстановен със съдебно решение служител е уволнен отново на същото основание и представлява ли това злоупотреба с права. За разглеждане е повдигнат и въпроса дали работникът, възстановен след незаконно уволнение, може да получава по-малка заплата от тази, предвидена за същата длъжност към датата на възстановяването. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – „Ш„Епископ К. П. ” – оспорва жалбата. Моли да не се допуска разглеждането на същата от касационната инстанция като заявява, че не са налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК. Въпросите, повдигнати от касатора не били решавани противоречиво от съдилищата. Предходното решение между същите страни, постановено от Варненски апелативен съд, не съдържало изводи, противоречащи на тези в атакуваното решение. Нямало и такива решения на ВКС. Счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, евентуално – че същото решение следва да бъде оставено в сила като правилно.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за недопустима в частта, в която касае иска за неплатено трудово възнаграждение. Този иск е с материален интерес под 1 000 лв, съответно дефинитивно е изключена възможността за обжалване на акта на въззивния съд (чл.280 ал.2 от ГПК). В тази част жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Въпросът за възможността за съществуване на две щатни разписания на длъжностите при един и същ работодател, както и за допустимостта трудово правоотношение да бъде прекратено поради прекратяване на щата по старо щатно разписание, действително е разрешен от въззивния съд, но този въпрос не е съществен. Би бил такъв, ако от отговора на същия зависи крайния изход на спора, т.е. ако в зависимост от отговора на този въпрос исковете могат да бъдат уважени. В конкретния случай не е така, тъй като въззивният съд изрично е приел, че както по щатното разписание от 30.05.2003 г., така и по действащото от 01.01.2008 г., длъжността, която е заемала ищцата, е реално съкратена. Следователно отговорът на въпроса по кое щатно разписание е трябвало да бъде извършено съкращаването не е съществен – изходът на спора би бил един и същ.
По аналогични съображения няма основания за допускане на обжалването въпросът за характера на НКПД. Този въпрос не е съществен, тъй като въззивният съд е приел, че по щатното разписание на ответника няма друга длъжност, която да е идентична с тази, заемана от ищцата. Следователно спорът за характера на НКПД по принцип (а не с оглед обстоятелствата по конкретното дело) не е съществен за изхода на настоящето производство.
Въпросът налице ли е заобикаляне на закона тогава, когато възстановен със съдебно решение служител е уволнен отново на същото основание, е съществен, но произнасянето на въззивния съд по този въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС и същият не е решаван противоречиво от съдилищата. Влязлото в сила решение на Варненски апелативен съд, на което касаторът се позовава, действително отменя уволнението, извършено от ответника през 2003 г. поради съкращаване на щата, като незаконно. Обаче както е видно от мотивите на това решение, искът на ищцата е уважен от апелативния съд само и единствено по съображение, че действалото щатно разписание от 30.05.2003 не е било в сила към момента, в който е издадена уволнителната заповед. Обжалваното в настоящето производство въззивно решение е постановено след съобразяване на факта, че актът за съкращаване на длъжността, заемана от ищцата е влязъл в сила – т.е. приети са различни факти, което означава че не е налице противоречие между двете решения.
Не е уточнено от жалбоподателя по какъв точно въпрос е налице (според него) противоречие между въззивното решение и цитираната в изложението практиката на ВКС, поради което на тези доводи не може да бъде отговорено обосновано.
А относно въпросът какво по размер трудово възнаграждение има право да получава работникът, възстановен след незаконно уволнение, същият се явява изцяло неотносим. Този въпрос е релевантен по предявения осъдителен иск за неплатено трудово възнаграждение, но както съдът вече изложи съображения, касационното обжалване на въззивното решение в тази част е изключено с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.
В частта, в която касационната жалба е допустима, не са налице основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. С. И. срещу решение на Окръжен съд – Добрич № 498 от 22.10.2008 г. по в.гр.д. № 594/ 2008 г. в частта, в която е оставено в сила решение на Районен съд – Добрич по гр.д. № 591/ 2008 г., отхвърлящо предявения от М. С. И. против „Ш„Епископ К. П. ” иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер над 9,68 лв до пълния предявен размер 205,26 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд – Добрич № 498 от 22.10.2008 г. по в.гр.д. № 594/ 2008 г. в останалата му част.
Определението подлежи на обжалване само в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, пред друг състав на Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщението до касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: