О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр.София, 23.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 582/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. Ю. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 335/ 28.11.2008 г. по дело № 384/ 2008 г. С въззивното решение е обезсилено решение на Районен съд – Х. гр.д. № 2077/ 2007 г., с което са уважени предявените от касатора против Районно управление „С” – Х. искове за установяване на трудов стаж по съдебен ред и производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос – допустим ли е иска за установяване на трудов стаж по съдебен ред, ако книжата за доказването му са унищожени или изгубени не в резултат на стихийно бедствие. Според касатора даденото от Върховния съд тълкуване в ТР № 59 от 1962 г. е в обратния смисъл. Счита, че застъпеното от въззивния съд становище противоречи и на тълкувателно решение № 38 от 1960 г на ОСГК, според което нередовното водене на трудовата книжка не може да бъде вменено във вина на работника или служителя. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът за това, кога е допустим искът за установяване на трудов стаж по съдебен ред, действително е съществен процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение. Обаче това произнасяне не противоречи на цитираната от касатора задължителна практика на Върховния съд. Съгласно тълкувателно решение № 59 от 1962 г на ОСГК на ВС, представянето от ищеца на удостоверение, че архивата, съдържаща документи във връзка с трудовата му дейност, е изгубена или унищожена, е изискване за допустимост на иска по чл.1 от УУТССР. Въззивният съд е приел точно това в обжалваното решение. Той е счел, че по делото е представено не удостоверение за изгубване на архивата, а за това, че архивата е налице, но че в нея не фигурира ищецът като работник в съответното ТКЗС. По този въпрос са изслушани и експертни заключения, които също сочат, че архивата не е изгубена или унищожена. Тя е налице, поради което не може да се приеме, че предявеният иск е допустим по смисъла на ТР № 59 от 1962 г. Постановеното от въззивния съд решение в този смисъл не противоречи на задължителната съдебна практика.
Относно доводите на касатора, че за допустимостта на иска не е необходимо унищожаването или изгубването на архивата да се дължи на стихийно бедствие, същите са основателни, но въпросът не е съществен. В случая чл.9 от УУТССР не може да намери никакво приложение, тъй като архивата не е унищожена. А в тази хипотеза въобще не може да се поставя въпрос за причината, поради която архивата липсва – тя не е липсваща, а е налице.
Разрешението, дадено в тълкувателно решение № 38 от 1960 г., няма значение в настоящия случай, тъй като то не е по УУТССР.казът е приет през 1962 г и дадените преди неговото приемане тълкувания не могат да бъдат релевантни.
Поради това съдът намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 335/ 28.11.2008 г. по дело № 384/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: