О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр.София, 22.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 654/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. Т. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 21.07.2008 г. по гр.д. № 4193/ 2006 г. С въззивното решение е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д. № 5131/ 2005 г. в частта му, с която е уважен иска, предявен от касатора против „Т” О. (предишно наименование „Г” ООД) за заплащане на трудово възнаграждение в размер 2 795 евро и искът е отхвърлен със съответно ревизиране на отговорността за разноските по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и решаван противоречиво от съдилищата. Става дума за това, кой носи тежестта за доказване на факта на плащане на трудовото възнаграждение и какви доказателства следва да се ангажират за установяването на този факт. На това основание се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – „Т” О. – оспорва жалбата. Моли да не се допуска разглеждането на същата от касационната инстанция като заявява, че не са налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът кой носи доказателствената тежест за установяване на плащането на едно парично задължение, действително е съществен процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение. Обаче този въпрос е разрешен в съответствие с разбиранията в доктрината и трайно установената практика. Прието е, че тази тежест е за работодателя (който в конкретния спор се явява ответник), каквото е общото положение по чл.127 ал.1 изр.1 от ГПК (отм.). Този извод не се различава по никакъв начин от възприетото в представените от касатора решения на СГС по гр.д. № 387/ 2003 г., 1643/ 2005 г. и 3105/ 2003 г. Във всяко от тези решения съответният съдебен състав е изходил от същото принципно положение – тежестта на доказване на факта на плащането на трудовото възнаграждение е за работодателя. Поради това няма противоречия между съображенията, изложени от съда в обжалваният съдебен акт и тези, които се съдържат в приложените по делото решения. Не се налага и намесата на касационната инстанция за осигуряване на точното прилагане на закона, тъй като въпросът с разпределението на доказателствената тежест е изяснен, при решаването му съдилищата не срещат затруднения и не се налага отклонение от вече утвърдената съдебна практика.
Поради това не са налице основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 21.07.2008 г. по гр.д. № 4193/ 2006 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: