О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр.София, 22.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Борис И. гр.д. № 655/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. М. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 174 от 17.07.2008 г. по гр.д. № 235/ 2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 127/ 2007 г. в частта му, с която е уважен иска, предявен от А. Р. И. , Е. „Ф” против касатора за заплащане на сумата 9 255,13 лв – стойност на верижно-планков транспортьор, скоби, дюбели и винтове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и е решаван противоречиво от съдилищата. Става дума за това, може ли плащане, установено с документ, да с опровергава със свидетелски показания и дали свидетелските показания по делото установяват факта, че плащането е извършено от касатора. На това основание се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – А. Р. И. , Е. „Ф” – не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът как се опровергава съдържание на документ, който не носи подписа на оспорващия, действително е важен процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение. Обаче за да е „съществен” по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, този въпрос следва да е от значение за крайния изход от спора. В конкретния случай това не е така, тъй като искът е уважен с доводи, че свидетелските показания не са достатъчни за установяване твърденията на ответника – че именно той, а не ищцата, е извършил плащане на въпросния транспортьор. Следователно въпросът за опровергаване на съдържанието на фактурата, сочеща сключване на договор за транспортьора и плащане по него от ищцата Е. „Ф”, а не от ответника, не е съществен. Въззивният съд изрично е посочил, че би достигнал до същия извод и при обсъждане на свидетелските показания.
Що се касае до начина на обсъждане на гласните и писмените доказателства, то при извършването му не са допуснати нарушения на закона, които да са основание за допускане на касационно обжалване. Също така няма данни за съществуване на противоречива съдебна практика, както се поддържа от касатора в изложението по чл.280 от ГПК. Самият жалбоподател не е представил доказателства за наличие на влезли в сила съдебни решения по сходни казуси, но с различни крайни изводи, поради което твърденията му а наличие на основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК остават недоказани.
Поради това не са налице основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 174 от 17.07.2008 г. по гр.д. № 235/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: