О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр.София, 14.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на девети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 532/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. П. З. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 216/ 23.09.2008 г. по гр.д. № 408/ 2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд – Сливен по гр.д. № 5213/ 2007 г., с което е изменен размерът на издръжката, която жалбоподателят трябва да заплаща на В. К. З. чрез нейната майка и законен представител М. С. Т., като този размер е увеличен от 35 лв на 70 лв месечно, считано от 15.11.2007 г.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос – за размера на издръжката, която родителят дължи на ненавършилото пълнолетие негово дете, по който въпрос имало противоречива практиката на съдилищата. Не е посочена обаче такава практика, обективирана в конкретни съдебни решения. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочен и същественият процесуалноправен въпрос допустимо ли е разглеждане на насрещна въззивна жалба, без препис от нея да е връчен на противната страна. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – В. К. З. , действаща със съдействието на майка си и законен попечител М. С. Т. – не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът за начина на определяне на размера на задължението за издръжка, който родителите дължат на непълнолетните си деца, действително е съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Не могат да бъдат споделени обаче доводите на касатора, че по този въпрос има противоречива съдебна практика, тъй като тези доводи са напълно голословни. Не са представени доказателства за наличие на такава практика (под формата на съдебни решения, в които при сходни казуси да са постановени различни размери на дължимата издръжка), поради което не може да се приеме, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Въпросът за критериите, по които се определя размерът на издръжката, въобще не е спорен. Този размер зависи от възможностите на родителя и нуждите на детето, по въпроса има трайна и безпротиворечива съдебна практика и не се налага намесата на Върховния касационен съд за изясняването му.
Не е налице и произнасяне по съществен въпрос, допустимо ли разглеждане на насрещна жалба без да е връчен препис от нея. На първо място, това е въпрос на допуснато процесуално нарушение, което е основание по чл.281 от ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване. На второ място, в случая този въпрос няма никакво значение, тъй като жалбата, от която не е връчен препис не е уважена – в този смисъл не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по повдигнатия съществен въпрос. И на последно място, спорът е без значение, тъй като изрично в съдебно заседание на въззивния съд е констатирано обстоятелството на невръчен препис от жалбата, като е протоколирано и изрично изявление на процесуалният представител на касатора, че той няма възражения по този въпрос. Следователно не може да е допуснато и твърдяното процесуално нарушение.
Поради това съдът не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и отправеното искане в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 216/ 23.09.2008 г. по гр.д. № 408/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: