О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр.София, 08.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на втори април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 495/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. А. Ц. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 686/ 12.11.2008 г. по гр.д. № 1118/ 2006 г., с което е оставено в сила решение на Ботевградски районен съд по гр.д. № 204/ 2006 г. С решението са отхвърлени предявените от касатора против П. у. „С”, с. Р., искове по чл.344 ал.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед на директора на училището от 13.03.2006 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца в размер 1 692 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателят, че въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос – може ли със заповед на работодателя да се създават задължения за работника, които не са свързани с трудовата функция и са извън работното време – в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1* от 28.12.1999 г, гр.д. № 435/ 1999 г., ІІІ г.о. на ВКС. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че ищецът Ц е работел в помощното у. на длъжност „възпитател”, като в неговите трудови задължения е влизало задължението да предотвратява отклоняване на ученици от училището. Той е бил запознат и с правилника за дейността на училището, който забранява възпитателят да се възползва от труда на учениците. На 10.01.2006 г обаче ищецът взел от училището с личния си автомобил ученикът С. П. (с негово съгласие) и го закарал на птицефермата му за да рине тор. За свършената работа възпитателят заплатил на ученика 10 лв. Прието е, че действията на ищеца съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което наложеното наказание „уволнение” се явява адекватно.
Тези изводи на въззивния съд не са направени в противоречие с решение № 1* от 28.12.1999 г, гр.д. № 435/ 1999 г., ІІІ г.о. на ВКС. Според цитираното решение обект на дисциплинарно нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника, обемът и характеристиката на които произтича от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение. Според мотивите на посоченото решение спазване на трудовата дисциплина означава спазване на правилата на трудовия процес и на правомерните разпореждания на ръководителя във връзка с него. Въззивният съд не е решил същият въпрос по различен начин, издавайки обжалваното решение. Напротив, прието е в същото, че в съдържанието на трудовото правоотношение на ищеца като възпитател в помощно у. е било включено задължението да не отклонява ученици от училището и да не се възползва от труда им. Следователно поведението на ищеца е преценено като противоречащо на актове, предварително издадени от работодателя във връзка с осигуряване на правилното развитие на трудовия процес. Ясно е, с оглед заеманата от ищеца конкретна длъжност, че работодателят е преценил за невъзпитателно този, който има задължение да възпитава, да отклонява ученици и да се възползва от труда им (било то срещу заплащане или не). Именно затова той е забранил подобно поведение, а тази забрана е напълно правомерна. Нейното нарушаване е и нарушение на трудовата дисциплина – това е прието от въззивния съд. Въпросната констатация не противоречи на решение № 1* от 28.12.1999 г, гр.д. № 435/ 1999 г., ІІІ г.о. на ВКС, а е в унисон с него.
Съответно не може да се приеме, че са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и искането в тази насока не следва да бъде уважавано.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 686/ 12.11.2008 г. по гр.д. № 1118/ 2006 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: