О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
гр.София, 03.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 819/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на кметство с. Л., община О. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 26/ 02.02.2010 г. по гр.д. № 985/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Оряховски районен съд по гр.д. № 438/ 2008 г. в частта, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Р. В. М., извършено със заповед № 14 от 22.08.2008 г. и М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист АОН, ЕСГРАОН и бюджет”. В останалата част решението на районния съд е отменено, след което въззивният съд е постановил ново решение по същество, с което кметство с. Л. е осъдено да заплати обезщетение за времето, през което М. е останала без работа, в размер 4 119,95 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е решил незаконосъобразно материалноправният въпрос за периода, в който се дължи обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение. Такова обезщетение можело да бъде присъдено за най-много 6 месеца, а въззивният съд уважил иска за повече от 14 месеца. Счита, че, разглеждането на спора от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно пълната му отмяна.
Ответникът по касация Р. В. М. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване е основателно отчасти.
Макар касаторът да иска допускане до обжалване на цялото решение, той е формулирал въпрос по чл.280 от ГПК само по един от исковете, разгледани с това решение. Касае се за иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, с който се претендира обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение. С въззивното решение са разгледани още два иска – по чл.344 ал.1 т.1 от КТ (за отмяна на незаконно уволнение) и по чл.344 ал.1 т.2 от КТ (за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност). За нито един от тези два иска касаторът не поддържа при разглеждането им въззивният съд да се е произнесъл по материални или процесуални въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата, които са решени в противоречие с практиката на ВКС или които да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС). С. в частта, в която са разгледани исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди него длъжност, обжалването не следва да се допуска поради липсата на формулиран от жалбоподателя конкретен въпрос по чл.280 от ГПК, касаещ тези искове.
За осъдителният иск въпрос е формулиран и той касае периодът, в който може да се присъди обезщетение за оставане без работа. Въззивният съд е приел, че този период е от момента на уволнението до постановяването на решението на първоинстанционния съд за отмяната му, без ограничение във времето. Така направеният извод е в противоречие с практиката на съдилищата, която ограничава обезщетението за период от 6 месеца (решение № 231 от 21.05.1998 г. по гр.д. № 1084/ 1997 г., ІІІ г.о. на ВКС). За отстраняване на това противоречие касационното обжалване следва да се допусне.
Съгласно чл.84 т.3 от ГПК касаторът не дължи държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 26/ 02.02.2010 г. по гр.д. № 985/ 2009 г. в частта му, в която община О., кметство с. Л., е осъдено да заплати на Р. В. М. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение, в размер 4 119,95 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 26/ 02.02.2010 г. по гр.д. № 985/ 2009 г. в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: